Първичен страх

— И той разбира обвиненията, повдигнати срещу него, нали?

— Извинете, Ваша светлост, ако прокурорът иска да води свидетеля, нека му сложи кучешки ремък — обади се Вейл.

Шоут погледна надолу към него.

— Това като възражение ли да го разбирам, адвокате?

— Това е възражение, да.

— Ще задам по друг начин въпроса, Ваша светлост — каза Венъбъл и се усмихна на съдебните заседатели. — Разбира ли мистър Стемплър обвиненията, повдигнати срещу него от хората?

— Да, разбира се.

— Благодаря, докторе. Засега нямам повече въпроси.

Бам, просто така. Кратко и мило. Почти прекалено небрежно. Окей, докторе, време е малко да ти развалим авторитета. Вейл отиде до свидетелската скамейка и сложи ръка върху парапета. Приятелски, без заплаха. Просто Вейл и тази мечка човек си говореха приятелски.

— Д-р Бескът — започна Вейл, — ще обясните ли моля, какво е шизофрения на съдебните заседатели?

— Шизофренията е най-разпространеното психично заболяване. Около… два процента от всички хора в западните държави са лекувани от шизофрения по някое време от живота им. И, разбира се, много шизофреници изобщо не са получавали медицинско лечение.

— За каква бройка в действителност говорим?

— Хм. Може би… половината от пациентите на лечение в болниците в САЩ.

— Това преобладаващо заболяване ли е?

— Да.

— И какво точно е шизофрения?

— Това е колапс или ерозия на границите между егото, което контролира всекидневните ти мисли и действия, и импулсите, които са хранилището на потиснатите мисли и действия. Когато това стане, потиснатите импулси се освобождават и резултатът е един вид психически хаос.

— В какво точно се изразява това?

— Той или тя стават нефункционални. Симптомите включват халюцинации, пространствена дезориентация, заблуди, мисловни и личностни разстройства.

— Заблуди?

— Заблудите са погрешни убеждения, които обикновено са абсурдни и странни.

— За неспециалистите какво точно означава това?

— При крайностите един пациент може да вярва, че той или тя са преследвани от другите. Може да вярват, че са известни исторически личности. Или дори могат да вярват, че мислите им се контролират от някоя машина. Имах един случай с една жена, която мислеше, че умът й се контролира от нейния тостер. Седеше с часове, говореше с тостера и получаваше заповеди от него.

Вълна от смях премина в залата. Шоут удари с чукчето. Смехът изчезна.

— Значи този вид странно поведение не е необикновено, така ли?

— Това е относително.

— А в рамките на специализираните заведения?

— Изобщо не е необикновено.

— И има различни видове… различни категории шизофрения?

— О, да, различни.

— Кажете ни за генетиката, докторе. Играе ли тук някаква роля? Шизофренията има ли склонност да се предава по наследство?

— О, да, в различна степен.

— Всъщност, докторе, вярно ли е, че дванайсет процента от всички шизофреници са деца на един шизофреничен родител и около четирийсет и пет процента имат двама шизофренични родители?

— Не съм сигурен в процентите, но като цяло това ми звучи вярно.

— Значи шизофренията може да бъде генетична или причинена от околната обстановка или психологически фактори, така ли?

— Да. Обикновено комбинация и от трите.

— Запознат ли сте с родния град на Аарон Стемплър — Криксайд, Кентъки?

— Описан ми е, сър.

— Не сте ли били там?

— Не, не съм.

— От това, което ви е известно, докторе, възможно ли е факторите на околната среда в Криксайд да съдействат за развитие на шизофрения?

Венъбъл стана права.

— Възразяваме, Ваша светлост. Слухове. И каква е целта на тези показания?

— Ваша светлост, ние имаме работа с убийство, което ние твърдим, че е резултат на психично разстройство. Аз просто опипвам почвата тук.

— И също така ще чуем лекция по психиатрия? — изръмжа Венъбъл.

— Това възражение ли е? — попита Вейл.

— Както ви харесва — отговори тя.

— Извинете — каза Шоут, в гласа му имаше леко безпокойство. — Ще искате ли почивка, така че да продължите този личен спор, или и двамата искате да се обърнете към съда?

— Съжалявам, съдия — каза Вейл. — Ние твърдим, че проучването и определянето на психичното разстройство е малко неясно в определени сфери. Фройд и Юнг, например, не са напълно съвместими. Това, което се опитваме да правим, е да решим дали добрият доктор и защитата са в унисон, така че да продължим нататък. Ако има сфери, в които не сме на едно мнение, те трябва да бъдат решени, преди да продължим. Това, което казвам, е, че ние не оспорваме знанията на д-р Бескът, но слагаме под въпрос дали неговите теории съвпадат с нашите.

— Ваша светлост — каза Венъбъл с ледена нотка в гласа си. — Мистър Вейл иска да направи тук един форум за дискусии на психически теории и аз се противопоставям на това.

— Искам да намеря допирни точки в азбуката на психиатричната теория. Д-р Бескът може да вярва в една теория, д-р Ерингтън може да вярва в друга. Ако това стане, ние трябва да призовем други експерти да разрешат тези различия. Освен, разбира се, ако решим проблема сега.