Първичен страх

Облечен консервативно в тъмносин костюм, Бескът беше един внушителен мъж, висок, в началото на петдесетте, с дълга падаща бяла коса и меки кафяви очи, които балансираха неговата потенциално плашеща големина с необикновено нежен глас и благороден характер. „Харесва се на тълпата, помисли си Вейл. Мигновено прави впечатление на бащинска натура, този мечка човек.“ Вейл трябваше да подходи внимателно към дискредитирането му.

— Вие сте доктор Харкорт Д. Бескът? — започна Венъбъл.

— Точно така — отговори той с предразполагаща усмивка.

— Вие сте лекар с разрешително да практикувате медицина в този щат?

— Да, и още в шест други щата.

— Къде живеете, докторе?

— Имам къща на територията на Щатския институт за душевно здраве в Дейзиленд.

— И каква е вашата специалност?

— Аз съм дипломиран психиатър.

— И къде сте нает на работа?

— Аз съм директор на института „Стивънсън“ за душевно здраве и шеф на щатския отдел за душевно здраве. Професор съм също по психиатрия в щатския университет.

— И колко време сте специалист в тази сфера?

— От 1964 г.

— Моля да кажете на съда в кой колеж сте учили, докторе.

— Имам титла на бакалавър от колежа Рийд в Портланд, Орегън, доктор по медицина от медицинския университет в Орегън и бях обучен за психиатър в университета в Синсинати.

— И имате ли възможност да лекувате пациенти?

— Ох, да.

— Колко умствено болни пациенти лекувате или виждате годишно, д-р Бескът?

— Надзиравам и наблюдавам лечението на вероятно петстотин до осемстотин пациенти, интернирани в различни щатски институти и консултантските ми споразумения с щата ми позволяват да се занимавам с още други седем или осемстотин пациенти на година.

— Добре, сър, колко… Писали ли сте книги или статии в тази област?

— Автор съм на осем книги в областта на психиатрията и над двеста научни статии в тази област.

— И във вашата практика, сър, занимавате ли се с хора, които обикновено се смятат криминално умопомрачени?

— Да, често.

— И в това ви качество са се обърнали към вас да направите диагноза на Аарон Стемплър?

— Аз оглавявах екипа от трима души, назначен да изследва мистър Стемплър.

— И можете да познаете мистър Стемплър?

— Да. Той седи ето там. Младият мъж със сако от туид.

— Сега, докторе, вие казвате, че сте оглавявали екипа, който е изследвал мистър Стемплър. Можете ли набързо да обясните процедурите, които сте приложили?

— Разбира се. Доктор Сиафо, Соломон и аз, всички проведохме индивидуално и обширно оценяване на пациента. После и тримата имахме обща среща с него.

— И смятате ли това за нормална процедура?

— Да, и тримата често сме викани да правим психологическа преценка на пациенти.

— И вие също така сте изследвали болничните и медицински сведения, отнасящи се до мистър Стемплър?

— Не. Нямаше налични такива.

— Сега, докторе, само за да помогнете на журито, бихте ли желали да обясните някои основни психиатрични принципи. Вярно ли е, че психичните разтройства са квалифицарани като болест?

— Да.

— Изучаването и лечението на умствените разстройства са познат и приет клон от медицината, нали?

— Да, така е.

— И вие поставяте диагноза на психическото разстройство просто както бихте направили с физическата болест?

— Горе-долу. Техниките са различни, но методите са подобни.

— Докторе, моля да обясните на съдебните заседатели как поставяте диагноза за умствено разстройство?

— Ние търсим най-показателните симптоми и ги отнасяме към съответната категория.

— И тези категории са описани в един наръчник, познат като ДСНЗ, нали?

— Да.

— Какво е ДСНЗ, докторе?

— Диагностичен и статистически наръчник на психическите разстройства, или ДСНЗ за по-кратко. Американската психиатрична асоциация го е публикувала.

— И това е така наречената Библия на психиатрията, нали?

— Да.

— И вие по този начин ли поставихте диагнозата на Аарон Стемплър?

— Да. Екипът проведе всички обичайни тестове.

— Направихте ли и други тестове?

— Да, бяха му направени физически и неврологични изследвания, както и тест за интелигентност.

— Защо наредихте физически и неврологични изследвания?

— Защото умственото разстройство може да е резултат на мозъчно увреждане или дефекти на мозъка.

— И имаше ли мозъчни увреждания?

— Няма очевидна физическа болест на мозъка.

— А тестът за интелигентност?

— За да определим интелигентното ниво на пациента.

— И какво показа тестът за интелигентност на Аарон Стемплър?

— Между 138 и 140 точки. Гениално ниво. — Направихте ли някакви други тестове?

— Повечето от нашите тестове са в областта на разпитването на обекта, Стемплър. Това, което се нарича терапия.

— И тримата работихте заедно и поотделно за този анализ?

— Точно така. Аз и докторите Сиафо и Соломон от страна на щата. Заедно подготвихме нашия доклад.

— И какво е заключението ви?

— Че Аарон Стемплър не страда от някакво сериозно психическо разстройство.

— Намерихте ли някакво доказателство за това, което е известно като пориомания или временна амнезия?

— Не, мадам. Нито пък е бил видян в състояние на пориомания от болничните прислужници.

— Способен ли е да застане пред съда?

— Напълно. Всъщност намираме го за доста нормален.