Първичен страх

— Всъщност не сте ли питали Стемплър и аз ще употребя точните думи: „Защо уби епископа, какво лошо ти е направил?“

— Протестирам, Ваша светлост. Адвокатът се опитва да вкара част от разпита в протоколите, без да се вземат под внимание всичките въпроси и отговори.

— Обратното, аз питам лейтенанта за това, което той сам охарактеризира като „бъбрене“ с обвиняемия по пътя към полицейското управление. Аз не споменавам трите интервюта, които са изключени от свидетелските показания.

— Възражението се отхвърля.

— Какво ще кажете за това, лейтенант, зададохте ли на Стемплър този въпрос?

— Нещо подобно.

— Това от тези въпроси ли беше: „Кога спряхте да биете жена си?“ Факт е, че вие сте приели, че Стемплър е виновен, нали?

— Така предполагам.

— Какво отговори той?

— Каза, че не си спомня какво се е случило.

— Всъщност не каза ли той, че му е причерняло?

— Да, употреби тези думи.

— И каза ли той още, че е имало някой друг в стаята освен епископа?

— Да.

— Каза ли ви кой е бил?

— Не. Просто каза, че се страхува от него.

— Просто така?

— Не разбирам…

— Нека да предположа какво ви е казал. Той е отказал да ви каже кой друг е бил в стаята. Вие сте казали: „Страхуваш ли се да го кажеш?“ И той е отговорил: „Да.“ Така ли е станало?

— Така, предполагам. Както казах, това беше преди два месеца.

— Защо повдигам този въпрос, лейтенант… мисля, че погрешно сте разбрали какво е искал да каже обвиняемият. Той не е казал, че се страхува от другия човек, той е казал, че се страхува да ви каже. Просто е упражнил правата си, които вие преди това сте му обяснили.

— Какъв е смисълът тук, адвокате? — попита Шоут.

— Смисълът е, че аз вярвам, че лейтенант Стенъл погрешно е разбрал отговора. И след като лейтенантът тълкува отговора на свидетелите, когато подготвя оценката си за областния прокурор, което представлява доказателство за прокуратурата, и ако оценката му се базира на погрешно тълкуване на отговора на свидетелите, предполагам, че това е идеален пример за заблуда в преценката и затова е справедливо да бъде предизвикана.

Шоут изглеждаше объркан от обяснението.

— Възразявате ли срещу нещо тук? — попита той.

— Ваша светлост — започна Вейл, — просто искам да съм сигурен, че посоката тук е ясна, и че тази така наречена преценка не е бетон, и че не бъркаме факта с погрешното предположение.

— Ваша светлост, моля ви. Адвокатът вече е предупреден да не използва термина „предположение“…

— Да, да, мис Венъбъл. Забелязах го преди вас. Мистър Вейл, мисля, че всички се съгласихме, че думата оценка приляга повече тук.

— Не съм се съгласявал с това.

— Отбелязано! — изтърси Шоут. — Сега продължавайте.

— Окей, ако съдът няма нищо против, искам да съм сигурен, че журито разбира, че, когато лейтенант Стенър прави едно такова изявление като това, че Аарон е казал, че се страхува от другия човек в стаята, това не е вярно. Това е предположение, и то погрешно и протоколите трябва да показват това.

— Кой казва така? — поиска да узнае Венъбъл.

— Вашият собствен свидетел. Страница дванайсета от интервюто, предоставено от д-р Бескът, което е взето на 3 март от д-р Сиафо:

„Сиафо: И ти казваш, че се страхуваш от този друг човек в стаята?

Стемплър: Не, мадам.

Сиафо: Съжалявам, какво искаш да кажеш?

Стемплър: Не искам да говоря повече за това.“

— Сега аз твърдя, че Стемплър никога не е казвал, че се страхува от другия човек в стаята. Той не е искал да говори повече за това. Това подкрепя предишното ми твърдение, че представеното мнение не е научна оценка, то включва човешка грешка и не трябва да се приема сериозно от журито.

— Мистър Вейл, аз давам инструкции на журито, ако нямате нищо против. Вие не сте упълномощен за това. Запазете вашите забележки за крайния извод и се върнете към настоящето.

Вейл отиде до бюрото си, взе една папка, прелисти я около минута, после се обърна и продължи да разпитва Стенър от разстояние.

— Лейтенант, казвал ли ви е Аарон Стемплър, че му е причерняло и не си спомня нищо, докато се е намерил навън, бягайки?

— Нещо подобно.

— И какво си помислихте, когато ви каза това?

— Помислих си, че е прекалено слабо извинение за едно убийство.

— Не сте му повярвали?

— Не, не му повярвах.

— Запознат ли сте с медицинския термин „състояние на пориомания“ или истерична амнезия?

— Да, разговарях за това с д-р Бескът.

— Всъщност вие не вярвате в тази теория за пориомания, нали, лейтенант Стенър?

— Нямам твърдо становище.

— Това е научен факт, лейтенант.

— Както казах, нямам твърдо становище.

— Вярвате ли, че две и две прави четири?

— Разбира се.

— Вярвате ли, че земята се върти около слънцето?

— Да.

— Християнин ли сте, лейтенант?

— Да.

— Ходите ли на църква всяка неделя?

— Да.

— Вярвате ли във възкресението?

— Да, вярвам.

— Възкресението факт ли е, или теория?

— Възразявам, Ваша светлост. Религиозните убеждения на мистър Стенър нямат нищо общо с делото.

— Обратното, ако ме оставите да продължа, мисля, че ще направя смисъла ясен.

— Отхвърля се. Моля прочетете последния въпрос, мис Бландчард.

— Възкресението факт ли е, или теория?

— Лейтенант?

— Въпрос на вяра, сър.