Първичен страх

Преследвани от радио, вестникарски и телевизионни репортери, Вейл и пазачите тласнаха Аарон извън съдебната зала. Репортерите ги снимаха, докато бягаха към арестантската стая. Един от съдебните полицаи стоеше пред вратата и държеше пресата на почетно разстояние. Няколко минути по-късно съдията проби път на Моли през задната врата към един празен офис, където към тях се приобщи Вейл. Наоми и Том потърсиха една празна съдебна зала и набързо организираха пресконференция за младата психиатърка.

— Все още не разбирам какво стана — каза Моли. — Изведнъж всичко приключи!

— Марти ги сложи в малкия си джоб — каза съдията. — Постави Аарон на свидетелската скамейка и Венъбъл предизвика Рой. Следващото, което знам, е, че Рой скочи през парапета и се опита да я удуши. — Съдията тихо се засмя и поклати глава.

— Ох, Боже мой — каза тя.

— Решаващият факт бяха твоите свидетелски показания, Моли — каза Вейл с усмивка. — Венъбъл се огъна, като разбра срещу какво е била изправена.

— Моите показания? Аз дори не бях допусната да дам показания — оплака се Моли.

— Разбира се, че си дала — каза Вейл, като се усмихваше. — Тайно в кабинета на Шоут. И беше като динамит.

— Извини ме — каза тя. — Мислех, че сме екип. Мисля, че това беше за… за…

— За какво? — каза Вейл. — Това беше за победата, Моли.

— Помня всичките ти приказки за величието на закона и… и…

— Аз също така ти казах, че единственият начин да поддържаш закона силен е да го предизвикваш. Ние играхме по правилата и те имаха всичките проклети карти в себе си. Кажи й, съдия.

Съдията, верен на натурата си, повдигна вежди и ръце.

— Извинете ме — каза той. — Имам друг ангажимент. — И се измъкна от стаята.

— Ти си планирал това през цялото време — каза Моли обвинително.

— Точно така — отговори Вейл. — Това беше стратегията през цялото време. Не разбираш ли, Моли? Никога нямаше да спечелим, ако бяхме играли по правилата. Щеше да има нов процес. Те щяха да докарат тежката си артилерия…

— И аз не бях достатъчно добра, за да се изправя срещу тях…

— Не, не, не. Не е в това работата…

— А каква е работата! — рязко каза тя. — Просто да спечелиш?

— Точно така, победата — отговори Вейл отбранително. — И животът на Аарон Стемплър висеше на косъм.

Отговорът прекъсна спора, но не и нейното разочарование.

— Съдът имаше право да чуе цялата история — каза тя накрая. — Заради Аарон трябваше да чуят всичките показания.

— Моли, добре дошла в реалния свят. Това не беше публично състезание, това беше въпрос на живот и смърт.

Наоми подаде глава през вратата. Тя беше организирала пресконференцията и бе докарала гръмогласните любимци на пресата извън съдебната зала надолу по коридора.

— Пресконференция? — каза Моли.

— Твоят славен момент — каза Вейл. — Сега можеш да им кажеш цялата история. Медиите ще танцуват в краката ти.

— Аз се връщам в моя свят — каза тя. — Веднага след като тази шумна пресконференция свърши. Но първо искам да кажа довиждане на Аарон. След това заминавам.

— Заминаваш?

— Връщам се в моя свят. Моите правила. Довиждане, Мартин — каза тя.

— Просто така. Не може ли поне една прощална вечеря?

Тя се усмихна тъжно.

— Бях тук до завършването на процеса, помниш? Процесът свърши. Моите пациенти ме очакват.

— Моли…

На вратата тя се обърна към него и каза: — Ние все пак го спасихме, нали? Наистина го направихме.

— Хей, може би ще ти се обадя някой път и ще дойда до Уинтроп за голям уикенд.

Тя го погледна и се усмихна.

— Не, няма да го направиш — каза тя. И си тръгна.

Аарон седеше самотен в ъгъла на арестантската стая, ръцете и краката му бяха все още оковани. Пазачите седяха в отсрещния ъгъл и тихо си говореха.

— Искам да ви благодаря, мис Моли — каза Аарон неловко, когато тя влезе в стаята. — Ъ-ъ… мисля, че ти дължа живота си и аз… — той запелтечи, опитвайки се да намери точната дума, за да изрази благодарността си.

— Не ми дължиш нищо — каза тя. — Просто се оправяй, окей?

— Със сигурност ще опитам. — Той млъкна за известно време и после каза замислено: — Знаете ли, кое е най-лошото?

— Кое, Аарон?

— Нищо не ме очаква в бъдеще — тъжно каза той. — Години и години напред и нищо. — Той се замисли и добави: — Но това със сигурност е по-добре, отколкото да си мъртъв.

Тя щеше да мисли върху това през следващите години. Безнадежността беше може би най-лошото от всички бедствия. И какво можеше да каже тя на Аарон, който тепърва щеше да бъде изпратен в лудница, може би завинаги?

Тя отиде до него, наведе се и леко го целуна по бузата.

— Трябва да си вървя. Ще ти дойда на посещение, обещавам. Ще ти донеса кола и кокосова торта.

— Благодаря — каза той, като се усмихваше, докато тя излизаше.

Вейл я наблюдаваше, докато тя бързаше надолу по коридора за пресконференцията. Когато вратата на съдебната зала се затвори, той почувства, че нещо е загубил.

— Това наистина е трогателно, адвокате — каза един глас зад него. — Романс по време на процеса.

Той се обърна и видя Шонеси, който стоеше пред кабинета на Шоут.

— Хайде, влез — каза големият мъж. — Ще те почерпя нещо за пиене. Заслужаваш го след това представление.