Първичен страх

Вейл го последва в стаята. Шонеси отиде до мивката, като спря да запали цигара.

— Шоут ще падне мъртъв, ако разбере, че пушиш в неговото свещено леговище.

— Мога да запаля огън на бюрото му и всичко, което ще каже, е „благодаря“ — Шонеси дръпна една секция над мивката, за да се разкрие редица бутилки със спиртни питиета.

— По бърбъна ли си падаш? — попита той.

— Да — отговори Вейл.

— Ясно.

Шонеси взе две прозрачни чаши за уиски, сложи по едно кубче лед и ги напълни до половината. После седна зад бюрото на Шоут и кимна към стола срещу него.

— Сядай, адвокате — Шонеси го погледна косо с предпазливо изражение на лицето, докато Вейл сядаше и вдигаше крака върху ъгъла на бюрото на Шоут.

— Това решение на проблема няма да се хареса долу на обществеността, мога да ти кажа това — каза Шонеси.

— Защо? Понеже не успяха да вържат момчето на стола и да включат тока? След шест месеца Аарон Стемплър ще бъде забравен.

— Ти ни вкара в капан, Мартин. Всички тези глупости за раздвоената психика. После насили Шоут.

— Не съм насилвал никого.

— Просто казвам, че начинът, по който това приключи, ме кара да искам повече. И обществото се чувства по същия начин — каза Шонеси.

— Не обръщай внимание на обществото — отвърна Вейл. — Ние тук говорим за правосъдие, а не за оценката на една тълпа лигави психопати. Тези, които искат Аарон Стемплър да изгори, са същите, които биха искали да видят публични екзекуции. Те ще продават хот дог и тениски и ще оставят този, който предлага най-висока цена да натисне копчето.

— Епископът беше един принц, Мартин. Той можеше с чар да свали роговите пръстени на гърмяща змия и никога не искаше нищо за себе си. Той беше един подарък за града.

Вейл се засмя в лицето на властния посредник.

— Какви големи глупости. Свали му епископския сан и робата и какво ще остане? Един жив стереотип на хладнокръвен, жаден за власт корпоративен мръсник. Той е бил над правилата. Той е бил арогантно, подло, конспиративно копеле, което е използвало всеки трик в професията, за да прокара напред себе си и политическата си линия.

— Спокойно…

— Ако този процес беше продължил още един ден, името на Рашмън нямаше да струва пукната пара — каза Вейл, като го прекъсна. — Той щеше да бъде унищожен и много от големите клечки в този град щяха да се свият до размера на фъстък. Спести ми любовта и цветята за Рашмън и не ми говори за тези, които съм настъпил по пръстите. Ти няма да повярваш, но аз направих услуга на всички, като играх по този начин.

— Шоут казва, че си устроил капан на него и Венъбъл.

— Всичко, което направих, е, че споменах името на фондацията „Гудхайм“. Знаеш всичко за това, Рой, ти си в управителния съвет.

— Е, и?

— Това е незаконна организация. Всеки от замесените е проклет престъпник и Шоут го знае.

Шонеси го погледна намръщено.

— Какво ще правиш сега? Ще търчиш из града да съсипеш всеки?

— Не, ако това спре.

— И как предлагаш да стане това?

— Просто. Реорганизация, променете програмата си. Просто се отървете от това. Не ме интересува как ще го направите — това е ваш проблем.

— Не разбираш ли? Така стават работите в днешно време.

— Вече не — каза Вейл. — Един човек като Хари Шоут взима капитал от теб или някой голям адвокат и си мисли, че не дължи нищо. Е, той наистина е длъжник. Очакват той да каже благодаря по много определен начин — както добре знаеш.

— По дяволите, така стават нещата — каза Шонеси грубо. — Това е начинът, по който държавата функционира, в случай че не си наясно.

— Когато подадеш ръка на дявола, Рой, вече си наполовина в ада. Повече не можеш да казваш не. Правиш каквото ти кажат, защото вече те притежават. Дали става въпрос за един милион долара, или за ключа към конгреса няма никаква разлика. Всичко, което е от значение, е цената. Това е като да си в мафията. Разликата е в принудата, ако объркаш нещо, умираш фалирал. В мафията просто умираш, край.

Устните на Шонеси се изкривиха в неохотна усмивка.

— Ти наистина си едно упорито копеле. — Гласът му стана по-твърд и той проби въздуха с показалец. — Ако искаш да стигнеш там, закъдето си тръгнал, трябва да знаеш установената практика.

— Не съм сигурен накъде съм тръгнал и не искам да знам установените правила — каза Вейл. — Аз работя за моите клиенти, точка. Те взимат всичко, което мога да им дам. Някой е застрелян в гърба по време на процеса, голяма работа. Сега защо не поговорим защо наистина съм тук.

— Господи, никога ли не можеш да бъдеш любезен? — каза Шонеси, като смени тона.

Вейл показа кривата си усмивка.

— Точно сега мисля, че бях.

— Имам твърдо предложение за теб — каза Шонеси.

— Ох? За какво говорим? Недвижимо имущество? Коли втора употреба?

Шонеси не обърна внимание на остроумната забележка.

— Ще станеш главен обвинител и помощник областен прокурор. Когато Харди се придвижи нагоре, ти отиваш нагоре. После ти ставаш министър на правосъдието. По дяволите, може да станеш губернатор, преди да навършиш четирийсет и пет. Без никакъв ангажимент.

— Без ангажимент?

— Чу ме какво казах.

Вейл стана. Довърши си пиенето и сложи чашата на мивката.