Първичен страх

Когато Гудмън наближи фолксфагена си, видя едно парче хартия под чистачката. Това беше сгъната хартиена салфетка със съобщение, написано с дребен, нежен почерк. „Алекс. Б стрийт. Батмън и Робин.“

Гудмън погледна по улицата, но никой не се виждаше. Качи се в колата, запали я, поседя около минута в очакване древното парно да загрее. Когато погледна отново към Дома на Спасението, видя завесите на прозореца на втория етаж да мърдат.

— По дяволите — каза той. И тръгна за Б стрийт.

В отминалите години Б стрийт е била една от най-модерните пазарски улици в града. Важни дами и дебютантки пристигали в лимузини с шофьори, за да им се подмазват енергични търговци, дъхащи на чесън, които предлагали визонови и хермелинови кожи, или да украсят вратовете и пръстите си с ослепителни творби с различен цвят, предназначение и карати. Магазините отстъпили на небостъргачи със зашеметяващи гледки, вътрешни паркинги и униформени пазачи на асансьорите, оставяйки зад себе си четири пресечки с мрачни витрини, повечето от които заковани с дъски, с изключение на баровете с унили стриптизьорки, поклащащи се безстрастно по тесните рампи, и заложни къщи, чийто прозорци с решетки парадираха със специални списания за събота вечер, пенсионерски часовници и китари.

Ивицата беше удобна за свързващия проход, водещ към главната четирилентова улица на предградието, и беше станала известно място за кратко пребиваване на бисексуални и хомосексуални бизнесмени на път за вкъщи, един малък пазар за проститутки с по нещо за всеки вкус.

Гудмън сви към редицата кадилаци, кръстосващи окаяната улица, докато техните възбудени водачи проверяваха пазара за месо: момчета с кожени якета с главички от пирони по тях, колежански типове с блейзери и поло блузи, малолетни с акне по лицата — всички излагаха на показ стоката си в един крачещ карнавал, който достигаше връхната си точка в часовете между шест и осем. Като един вид перверзна противоположност на нравите, някои дори си имаха и сводници, които бързо показваха неприлични снимки на клиентите си и се пазаряха отпред.

„Батмън и Робин.“ Сводник и мъжка проститутка. Робин трябва да е Алекс. Но кой беше Алекс?

Доставчиците вървяха покрай редицата с коли, показваха бързо снимките си и правеха реклама…

— Хей, хубавецо, какво ще кажеш за това? Дванайсет инча изцяло за теб… Поеми го, докато е горещ, следва щата седмица заминавам за Лос Анджелис… Виж езичето на моето момче? Погледни този червен банан… — на което Гудмън отговаряше отново и отново: — Търся Батмън и Робин… — И накрая, след половин час разпитване, бе възнаграден за мръсотията.

Той беше един тромав кретен, плешив, с малка кръгла глава, с диамант, забит в едното ухо. Имаше гъсти черни мустаци, завити по краищата, тежки пръстени блестяха по дебелите пръсти, едно черно кожено наметало висеше на неандерталските рамене и, разбира се, маска — една от тези тънки, черни маскарадни маски от папиемаше.

— Батмън?

— Че кой друг.

— Търся Робин.

— Нов си, нали?

Гудмън въздъхна.

— Какво искаш, препоръка ли?

— Имаме чувство за хумор, а? — Той огледа очукания фолксфаген. — Не съм сигурен, че този фъстък е достатъчно голям за двама.

— Защо не опитаме? Вечерята чака.

Очите на Батмън се присвиха зад процепите на маската. Той не обичаше шегите.

— Седемдесет и пет долара да го оправиш. Не съм сигурен, че можеш да платиш таксата.

Гудмън вдигна с дясната си ръка една стодоларова банкнота, държейки я над другата седалка, встрани от прозореца.

— Искаш ли да се обзаложим?

Очите на Батмън блеснаха. Парите значеха много на Б стрийт.

— Последвай ме. Следващата пресечка надолу. Имаш ли парно в тази бракма?

— На кой му трябва парно?

Батмън се засмя и го поведе. Гудмън сви надолу по една тъмна, тясна алея между две тухлени сгради, зави покрай един препълнен камион за смет и покрай кофи за боклук, празни бутилки и тенекиени кутийки и отпадъци, пълни с мухи.

„Марти, копеле такова, ще ми платиш за тази екскурзия.“

Батмън му махна да влезе по-навътре в алеята, после вдигна ръка. Гудмън спря. Огромният мъж почука на една провиснала врата и след момент Робин пристъпи навън, гледайки странично към ослепителната светлина на фаровете.

— Намали светлините — каза Батмън.

Алекс беше висок и тънък като тръстика. Сплъстената руса коса се извиваше надолу изпод една малка тъмна шапка и падаше върху кърпено, жълтокафяво яке. Раменете му бяха присвити от студа, а ръцете му бяха пъхнати дълбоко в страничните джобове на якето. Наченките на млада брада никнеха по челюстта му като стръкчета трева. Отегчените му очи преценяваха мрака.

— И ще го правим в това? — попита той, като кимна към фолксфагена.

Гудмън излезе от колата, ръцете му висяха свободно отстрани.

— Изобщо няма да го правим — каза той. — Ти си Алекс, нали?