Читаем Първото семейство полностью

— Насочи светлината, Карлос — нареди Куори. — Не искам да страда и секунда повече, отколкото трябва.

Пистолетът излая и Кърт престана да се опитва да се измъкне.

Куори отпусна пистолета до крака си. Промърмори нещо неразбираемо, а Карлос се прекръсти.

— Знаеш ли колко съм ядосан заради това? — попита Куори. — Разбираш ли степента на моя гняв и разочарование?

— Да, сър — отговори Карлос.

Куори бутна мъртвия Кърт с крак и мушна затопления пистолет в колана.

Обърна се и тръгна по галерията. Към слънчевата светлина.

Беше уморен от тъмнината.

Просто искаше да лети.

10

Мишел остави пистолета си в заключения сейф в джипа. Нямаше желание да прекара следващите няколко години във федерален затвор в размишления за грешката да се опита да влезе в Белия дом със заредено оръжие.

Бяха се отървали от репортерите пред кантората им, макар и с цената на малко гума от колелата на джипа на Мишел. Освен това по време на краткото преследване една от колите на журналистите се беше блъснала в паркиран микробус. Мишел не спря, за да окаже помощ.

Минаха през входа за посетители. Очакваха да ги въведат в Белия дом, но се изненадаха, защото, след като ги провериха с металотърсача, един от агентите на входа им кимна.

— Елате.

Заведе ги в лимузина, която чакаше пред входа. Потегли веднага щом вратите се затвориха.

— Къде, по дяволите, отиваме? — попита Шон.

Шофьорът не отговори. Другият до него дори не си направи труда да се обърне.

Мишел прошепна:

— Сикрет Сървис не са особено щастливи точно сега.

— Играта на обвинения е започнала — прошепна Шон в отговор. — А може и да знаят защо първата дама иска да се срещне с нас. Освен това не обичат външни хора да се навъртат наоколо.

— Бяхме едни от тях.

Шон сви рамене.

— Не се разделих с тази служба по най-благоприятния начин. Нито пък ти.

— Значи от ФБР ни мразят, мразят ни и нашите. А ни трябват съюзници.

— Не. Преди това трябва да знаем къде отиваме.

Тъкмо се канеше да зададе въпроса още веднъж, когато колата намали и спря.

— В църквата — каза шофьорът.

— Какво?

— Идете в църквата. Първата дама ви чака там.

Още щом слязоха от колата, си дадоха сметка, че са пътували много кратко. Намираха се просто от другата страна на Лафайет Парк. Църквата беше „Сейнт Джон“. Вратата беше отворена. Двамата влязоха, а лимузината изчезна.

Тя седеше на първия ред. Шон и Мишел по-скоро доловиха охраната в помещението. Не видяха жива душа. Когато Шон седна до Джейн Кокс, не можа да прецени дали е плакала, или не. Подозираше, че е, но знаеше също, че тя е жена, която умее да контролира чувствата си. Може би дори и пред съпруга си. Беше я виждал да се поддава на емоциите си само веднъж. И през ум не му беше минавало, че ще присъства на втори подобен епизод.

Под черното палто беше с дълга до коляното синя рокля, с разумно високи обувки и почти без никакви бижута. Косата й, макар и под шал, беше тупирана и сресана назад в прическа, която мнозина благосклонно сравняваха с тази на Джаки Кенеди. Шон знаеше, че тя никога не се облича крещящо, а само изискано. Елегантно. Никога не се опитваше да е нещо, което не е. Е, не беше съвсем така. Първата дама трябваше да се харесва на много хора, а просто нямаше начин един-единствен човек да отговори на всички изисквания. Играта на роли беше неизбежна.

— Това е Мишел Максуел… Мисис Джейн Кокс.

Джейн се усмихна мило на Мишел и се обърна към Шон.

— Благодаря, че се съгласихте да дойдете толкова бързо.

— Мислехме, че ще се срещнем в Белия дом.

— И аз смятах така, но размислих. В църквата е малко по-усамотено. И… по-спокойно.

Шон се облегна назад и за момент огледа олтара, после попита:

— Какво можем да направим за теб?

— Бяхте ли там, когато това се случи?

— Да. Носех подарък за Уила.

После описа случилото се онази нощ без най-кървавите подробности.

— Тък не си спомня кой знае какво — отбеляза Джейн Кокс. — Според лекарите той ще се оправи. Няма вътрешни наранявания, но, изглежда, паметта му не е съвсем наред.

— Това се случва често при удар по главата — отбеляза Мишел. — Не е изключено обаче да си спомни.

— Сега Сикрет Сървис поема охраната и на роднините на първото семейство — каза тя.

— Умен ход — кимна Шон.

— Ахилесовата пета най-накрая се показа — добави Джейн тихо.

Шон каза:

— ФБР пое разследването. Не мисля, че ние бихме могли да направим нещо, което те не могат.

— Организирах парти за рождения ден на Уила в Кемп Дейвид. Пам беше там, приятелите на Уила, брат й и сестра й. Беше един много специален ден за едно много специално момиче…

— Такава е — съгласи се Шон.

— Кой би си помислил, че в деня на прекрасното празненство може да… да се случи този ужас? — Тя погледна Шон и добави: — Искам да намерите Уила. И хората, отговорни за това.

Шон преглътна нервно.

— Говорим за федерално разследване. Не можем да се намесваме в него. Ще ни смачкат.

— Шон, веднъж ми помогна и никога няма да го забравя. Знам, че нямам право да го искам от теб, но ето… отново ми е нужна помощта ти.

— А ФБР?

Тя махна с ръка пренебрежително.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Триллер / Биографии и Мемуары / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза