Първото семейство

— През живота си съм съжалявал за много неща — отговори Шон. — И все пак съм стигнал дотук.

Подмина ги и Мишел го последва. Постара се лакътят й да закачи рамото на Уотърс.

Когато се качиха в джипа на Мишел, тя каза:

— Гордея се с теб.

— Не бързай да се радваш. Току-що си създадохме врагове в две от най-мощните агенции на света.

— Дръж се мъжки или си ходи вкъщи.

— Говоря сериозно, Мишел.

Тя включи джипа на скорост.

— Това означава, че трябва да решим случая бързо.

— Мислиш ли, че изобщо е възможно?

— И друг път сме се справяли с трудни случаи.

— Да, но никога не е ставало бързо.

— Позволи ми да бъда умерен песимист. Кой е първи? Тък?

— Не. Децата.

Докато пътуваха, Мишел попита:

— Как ти се стори версията на Джейн Кокс?

— Доста ясна.

— Мислиш ли?

— Ти не мислиш ли?

— Така и не ми каза откъде я познаваш.

— Откъде един човек може да познава друг?

— Остави тези екзистенциални глупости. Искам да знам как се запознахте.

— Има ли значение?

— Има значение, защото, ако преценките ти са повлияни от…

— Кой, по дяволите, казва, че преценките ми се влияят от каквото и да било?

— Хайде, хайде, видях я как сложи ръка върху твоята. Да не би да сте били гаджета?

— Мислиш, че съм чукал жената на президента на Съединените щати!? Стига глупости!

— Може да си се запознал с нея, преди да стане първа дама — отбеляза спокойно Мишел. — Само че аз не го знам, защото не желаеш да споделиш с мен, твоята партньорка, нищо по този въпрос. Не е честно. Аз съм ти казала всичко за себе си. Искам и ти да ми отвърнеш със същото.

— Добре, добре.

Той замълча и погледна през прозореца.

— Какво добре?

— Не съм имал връзка с Джейн Кокс.

— А искало ли ти се е?

Той я изгледа косо.

— Какво те интересува?

Мишел, която досега се подхилкваше, изведнъж се смути.

— Не ме интересува по кого подсмърчаш.

— Добре, защото обичам да подсмърчам насаме.

Последва неловко мълчание.

Мишел се напрегна да измисли друг вид въпроси и най-накрая й хрумна нещо.

— Ти напусна Сикрет Сървис дълго преди мъжът й да се кандидатира за президент, нали?

— Преди това беше сенатор.

— Каква е връзката със Сикрет Сървис? Или няма нищо общо с това?

— Има. И няма.

— Благодаря за разяснението.

Той замълча.

— Шон, стига вече! — възкликна тя и ядосано удари волана.

— Мишел, не мога да ти кажа повече.

— Защото съм дрънкало и ще научи целият свят? Така ли?

— Не съм го казвал на никого. Никога.

Тя погледна към него и видя мрачното му изражение.

— Добре.

Той се облегна на седалката.

— Преди години бях в екип за подготовка на едно посещение на президента в Джорджия. Вечерта излязохме с колега да хапнем. Той се върна, за да продължи смяната си, но аз бях свободен. Тръгнах да се разхождам, като същевременно оглеждах за възможни слаби места по маршрута на колоната. Разхождах се така около час. Може би беше към единайсет и половина. Тогава го видях.

— Кого?

— Дан Кокс.

— Президентът?

— Тогава не беше президент. Току-що го бяха избрали в Сената. Ако си спомняш, беше сенатор цял мандат и още две години от втория, преди да се кандидатира за президент.

— Добре, видял си го. Какво от това?

— Беше в паркирана кола, мъртво пиян, а някаква мацка се беше навела над него.

— Шегуваш се.

— Смяташ, че си измислям?

— Добре, какво стана?

— Познах го. Беше на брифинга с местните официални лица във връзка с посещението на президента.

— Значи чудил си се какво прави там в онази кола и защо го „обслужва“ жена, която не е съпругата му.

— Тогава не знаех, че не е съпругата му, но във всички случаи изглеждаше нередно. Той беше от партията на президента, така че не исках да се разчува подобно нещо точно преди посещението. Почуках на стъклото на колата и показах значката си. Мацката подскочи така, че щеше да пробие тавана с глава. Кокс беше много пиян и май не разбираше какво става.

— А ти какво направи?

— Казах на жената да слезе от колата.

— Проститутка ли беше?

— Мисля, че не. Беше млада, но не беше облечена като проститутка. Спомням си, че едва не падна от колата, докато се мъчеше да си обуе бикините. Поисках да се легитимира.

— Защо?

— За всеки случай. По-късно всичко можеше да се обърне срещу мен и трябваше да мога да я открия.

— И тя ти показа шофьорската си книжка?

— Очевидно не искаше, но й казах, че няма избор. Блъфирах. Казах й, че ако не ми я покаже, ще повикам полицията. Както и да е. Показа ми шофьорската си книжка, а аз записах името й. Живееше в града.

— Какво стана после?

— Щях да й повикам такси, но тя просто си тръгна. Опитах се да я настигна, но Кокс започна да издава някакви звуци. Върнах се при него, дигнах ципа на панталона му, преместих го на дясната седалка, взех му шофьорската книжка, за да видя адреса, и го закарах у тях.

— И там си се запознал с Джейн Кокс.

— Точно така.

— Фантастично представяне. Всичко ли й разказа?

Шон понечи да отговори, но млъкна.

— Дискретността е най-важната съставна част на доблестта?