Първото семейство

Първата дама ги посрещна в кабинета си в Западното крило.

Тя беше с черен панталон и светлосин пуловер, а черните й обувки с ток бяха под бюрото. Изглеждаше много по-изморена от предишния път.

Шон с изненада видя Арън Бетак изправен зад нея. Или по-точно свит зад нея. Във всеки случай нямаше вид на човек, който иска да е там. Първата дама обаче почти винаги получаваше онова, което искаше.

— Заради моменти като този съжалявам, че отказах цигарите — посрещна ги Джейн Кокс и им кимна да седнат срещу нея.

— Не трябваше ли да си на предизборна обиколка някъде из Кънектикът? — попита Шон.

Първата дама кимна разсеяно.

— Върнах се веднага щом ми казаха за пакета. Повиках агент Бетак, за да отговори на въпросите ви, ако имате такива.

Шон и Мишел погледнаха Бетак, чийто вид говореше, че едва ли би им казал дори колко е часът.

Въпреки всичко той кимна и се опита да се усмихне, но се получи гримаса като на човек, усетил неприятна миризма.

— Чух, че от ФБР не са били много склонни да ви окажат съдействие — започна Джейн. — Вярвам, че това вече е минало и не срещате съпротива от никоя друга агенция?

Само една агенция участваше в това и неин представител беше едрият мъж, застанал зад гърба й. При тези думи лицето му леко почервеня.

— Всички ни оказваха съдействие — отговори Шон бързо. — Особено Сикрет Сървис. Моментът е труден за всички, но те бяха на наше разположение изцяло.

— Чудесно — каза Джейн.

Бетак се вторачи в Шон за момент, после кимна едва забележимо в знак на признателност за неочакваната защита.

Джейн Кокс седна зад бюрото и в рамките на няколко минути им разказа какво се е случило. Бетак добави техническите подробности около доставянето и съдържанието на пратката.

— Значи някой я държи — заключи Мишел. — И твърди, че тя е добре и ще се свърже с нас по-късно.

— Нямаме представа дали наистина е добре — възрази рязко Джейн. — Може и да е мъртва!

— Тревожен е фактът, че знаят къде да изпратят писмото — отбеляза Шон.

Бетак кимна.

— Предполагаме, че са проучвали семейството и са научили адреса на лелята. Дори и децата да не бяха настанени там, пратката в края на краищата пак щеше да стигне до нас.

— Или похитителите имат достъп до вътрешна информация — каза Шон и погледна косо към Бетак. — Не искам да кажа, че проблемът е в Сикрет Сървис. Може да имат други източници.

Бетак кимна.

— Така е. Ще проучим.

— Добре, какво ще правим сега? — попита Джейн.

— Могат ли да определят откъде е изпратен пакетът?

— От Долтън, Джорджия. Поне така ми каза директорът на ФБР.

Бетак потвърди с кимване.

— Добре, това все пак е нещо. Ако е установено през кой пощенски център за обработка е минала пратката, значи се знае в какъв радиус е пусната, което стеснява търсенето. Ще са нужни много хора, но все пак районът може да се проучи.

— ФБР вече го прави — обади се Бетак.

— Ако аз съм похитителят — намеси се Мишел, — щях да си дам сметка за това и да пусна пратката на доста голямо разстояние от мястото, на което държа Уила.

— Долтън е в Северна Джорджия — добави Шон. — Дотам лесно може да се стигне от Тенеси, Алабама, Северна и Южна Каролина.

— Това затруднява разследването, но не го прави невъзможно — каза Бетак. — А и е една от малкото следи, по които можем да тръгнем.

Шон вдигна очи и видя, че Джейн гледа някаква снимка в ръцете си. Обърна я към тях, за да я видят и те. Беше на Уила, яхнала кон.

— Тъкмо беше навършила шест. Разбира се, поиска да има пони. Предполагам, че всички малки деца го искат. Тогава Дан още беше в Сената. Отведохме я в малка ферма близо до Пърсълвил, във Вирджиния. Веднага се качи на това животно и после едва я свалихме. Повечето деца биха се изплашили до смърт.

Остави снимката бавно.

— Смело момиче — отбеляза тихо Шон.

— Тя е смела и умна — отвърна Джейн, — но все още е малка.

— ФБР има ли някакви идеи за мотива? — попита Мишел.

— Не, доколкото знам.

Тя погледна Бетак, който само кимна.

— Говорихме с Тък и посетихме офиса му.

— Открихте ли нещо полезно?

Шон се раздвижи смутено на стола си, после погледна Бетак.

— Това е лично.

Бетак погледна първата дама.

— Мога да си тръгна, мисис Кокс.

Тя се замисли за миг.

— Добре, благодаря агент Бетак. С президента искаме да ни информирате незабавно за всяко ново развитие.

След като Бетак излезе, Джейн Кокс попита:

— Какво разбираш под „лично“, Шон?

— Пам говорила ли ти е някога за проблеми с брака си?

— Защо задаваш този въпрос? — попита Джейн рязко.

— Просто искам да проверя всички възможности — отговори Шон. — Е? Имаше ли нещо?

Джейн се облегна назад, опря длани една в друга и кимна замислено.

— На партито в Кемп Дейвид. Стана дума защо Тък не е там и че е заминал по работа, но…

— Какво?

— Стори ми се, че искаше да каже още нещо, но не го направи. Просто добави, че Тък си е Тък и ще се върне на следващия ден. — Погледна двамата пред себе си. — Какво има?

Шон и Мишел едновременно се наклониха напред.

— Тък е трябвало да се върне в деня след отвличането? — учуди се Шон.

— Да, струва ми се, че тя каза точно така — отвърна неуверено Джейн и също се наклони напред. — Той обаче е бил вкъщи, когато е станало. Какво значи това?