Алквист(тихо). Отмести се, роботе! (Прикляква до мъртвия Халемайер и му вдига главата.) Убили са го. Мъртъв.
Радиус(изкачва се на барикадата). Роботи от цял свят! Падна властта на човека. С превземането на фабриката ние станахме господари на всичко. Свърши епохата на човечеството. Настъпи новият свят! Настъпи господството на роботите!
Алквист. Мъртви!
Радиус. Светът принадлежи на по-силните. Който иска да живее, трябва да управлява. Ние сме господари на света! Господари на моретата и на континентите! Господари на звездите! Господари на вселената! Място, място, повече място за роботите!
Алквист(на вратата вдясно). Какво направихте? Вие ще загинете без хората!
Радиус. Няма хора. Роботи, на работа! Ходом марш!
Завеса
Трето действие
Една от опитните лаборатории на фабриката. Когато се отваря вратата в дъното, се виждат безкрайна редица други лаборатории.
Вляво прозорец, вдясно врата към дисекционната зала. При стената вляво дълга работна маса с безброй епруветки, колби, газеничета, химикали, малък термостат; срещу прозореца микроскопичен апарат със стъклен глобус. Над масата висят много запалени крушки. Вдясно — бюро с големи книги, върху него — светеща крушка. Шкафове с уреди. В левия ъгъл — умивалник и над него малко огледало, в десния ъгъл — кушетка.
Пред бюрото седи Алквист с глава, опряна на дланите.
Алквист(прелиства книга). Няма ли да открия? Няма ли да разбера? Няма ли да се науча? Проклета наука! О, как не са написали всичко! Гал, Гал, как се правеха роботите? Халемайер, Фабри, Домин, защо отнесохте всичко в главите си? Да бяхте оставили поне следа от тайната на Росум! О! (Затваря книгата.) Напразно! Книгите не говорят вече. И те са неми като всичко останало. Умряха, умряха заедно с хората! Недей търси! (Става и отива към прозореца. Отваря го.) Пак нощ. Да можех да спя! Да спя, да сънувам, да виждам хора… Нима има още звезди! За какво са звездите, щом няма хора? О, боже, защо не са угаснали още? Разхлади, ах, разхлади ми челото, стара нощ! Божествена, очарователна, каквато беше едно време… Нощ, какво търсиш тук? Няма влюбени, няма сънища; о, бавачко моя, сънят без сънища е мъртъв; ничии молитви няма да осветиш; няма да благословиш, майко, туптящите от любов сърца. Няма любов. Хелена, Хе-лена, Хелена! (Отдръпва се от прозореца. Разглежда епруветките, които изважда от термостата.) Пак нищо! Напразно! Какво да правя? (Счупва епруветката.) Всичко излиза несполучливо! Нали виждате, че вече не мога. (Ослушва се до прозореца.) Машините, все тези машини! Роботи, спрете ги! Мислите, че от тях ще изтръгнете живот! О, не мога да понеса това! (Затваря прозореца.) Не, не трябва да търсиш, трябва да живееш… Само да не беше така стар! Не старея ли много бързо? (Гледа се в огледалото.) Лице, жалко лице! Последно подобие човешко! Покажи се, покажи се, толкова отдавна не съм виждал човешко лице! Човешка усмивка! Какво, това усмивка ли е? Тези жълти, тракащи зъби? Очи мои, защо примигвате така? Пфу, пфу, махайте се, това са старчески сълзи! Вече не можете да задържате в себе си влагата, засрамете се! А вие, омекнали, посинели устни, какво бръщолевите? Как се тресеш ти, брада оредяла! Това ли е последният човек? (Отдръпва се.) Не искам да видя никого вече. (Сяда пред бюрото.) Не, не, трябва да търся! Проклети формули, оживейте! (Прелиства.) Няма ли да открия? Няма ли да разбера? Няма ли да се науча? (Чука се.)
Алквист. Влез! (Влиза Роботски слуга и застава до вратата.)
Алквист. Какво има?
Слугата. Господине, Централният комитет на роботите чака да го приемеш.
Алквист. Не искам да видя никого.
Слугата. Господине, пристигна Дамон от Хавър.
Алквист. Да почака. (Обръща се рязко.) Нали ви казах да търсите хора! Намерете ми хора! Намерете ми мъже и жени! Вървете да търсите!
Слугата. Господине, казват, че са търсили навсякъде. Навсякъде са изпратили кораби и експедиции.
Алквист. Е, и какво?
Слугата. Няма вече нито един човек.