Разединени равнини

Талрик беше пристигнал в Аста с нагласата, че го чака наказание. Очаквал бе да се изправи пред суровото лице на полковник Латвок или дори пред сгърчената от гняв физиономия на генерал Рейнер — началниците му в Рекеф, — заради неуспеха си да защити интересите на Империята. Получил бе задачата да превземе релсовото автовозило, което в Хелерон наричаха „Гордост“, и да го използва като авангард за нападение срещу Колегиум, нападение светкавично, неочаквано и разрушително за бъдещото единство на Равнините. Вместо това сбирщина ренегати под командването на Стенуолд Трудан бяха взривили „Гордост“ и дори бяха успели да хвърлят вината за унищожението му върху осородните, които така самоотвержено се бяха опитали да го опазят.

Дребно затруднение за Империята — вместо с хитрост, сега тя трябваше да вземе своето със сила. И огромно затруднение за капитан Талрик от имперската армия, а иначе майор Талрик от външната служба на Рекеф.

Само че в града предмостие Аста не го бяха изправили пред военен трибунал. Изглежда надпреварата за Равнините вече беше започнала и дори дефектно острие като Талрик можеше да бъде от полза. Когато пристигна, вече го чакаха запечатани заповеди: „Качете се на «Облачен». Очаквайте по-нататъшни инструкции.“

Колкото до „Облачен“ — по-добре да го бяха кръстили „Откачен“, защото очевидно беше продукт на нечий умопомрачен мозък и този мозък категорично не принадлежеше на осороден занаятчия. Идеята хрумнала на някакъв технолог от помощната войска, а потърпевш се оказа Талрик.

Щурата машина нямаше корпус. Е, имаше, но символичен. Представляваше подсилена дървена основа и скеле от талпи, оформящо нещо като празна клетка. Отзад имаше двигател с часовников механизъм, който двама мъже навиваха, като въртяха трескаво педалите, плюс чифт крила недоносчета с по една перка всяко. Талрик се качи на измишльотината заедно с един пилот инженер и лейтенант Те Беро — мухороден агент от Рекеф, който трябваше да го инструктира. След това „Облачен“ се издигна — крехка дървена решетка, която се тресеше под тягата на витлата си. Нагоре и нагоре в тясна спирала, която изведе машината над облаците, че и по-високо. А после пилотът освободи дъските от двете страни и огромните сиви криле на „Облачен“ се разтвориха отляво и отдясно, отгоре и отдолу, и уловиха вятъра. Изведнъж тромавата машина, излязла сякаш изпод ръцете на несръчен чирак, се понесе шеметно над света, яхна бързите ветрове на запад и препусна над Равнините толкова високо, че звездите изглеждаха на една ръка разстояние.

А колко беше студено! Талрик се беше увил с четири плаща, имаше и няколко ката вълнени дрехи отдолу, и пак леденият въздух го пронизваше до кости като невидимо острие, което връхлиташе през откритата конструкция на „Облачен“, покриваше със скреж пътниците и къдреше в бяла пара дъха им, а вятърът я отнасяше безмилостно.

Щяха да пристигнат в Колегиум по-бързо и от най-бързия куриер и въпреки отклонението до Аста Талрик все още имаше шанс да стопи преднината на Стенуолд и дори да го изпревари. Летяха толкова високо, току под самия леден покров на небето, че никой летящ съгледвач не би могъл да ги види. Дори с телескоп трудно биха различили сребристите крила на „Облачен“, които се сливаха с далечния фон на небесата.

Измъчван от пронизващия студ, Талрик се приведе напред да улови думите на Те Беро, преди вятърът да ги е отнесъл — защото това бяха инструкциите му, мисията му, и той трябваше да ги запомни от първата до последната.

— Вие сте човек с късмет — каза мухородният, надвиквайки вятъра. — Рекеф не може да се лиши от оперативен агент с вашия опит само за да даде нагледен урок на останалите. В Равнините има много работа, затова получавате втори шанс. Не го пропилявайте. — Двамата бяха работили заедно и преди и помежду им се беше зародило нещо като взаимно уважение. — Ще ви оставим близо до Колегиум — продължи Те Беро. — Ще отидете в града сам. Свържете се с агентите си. Равнините не бива да се обединят. Има два плана. Първият е по-бърз, но е желателно да приведете в действие и двата. Дори първият да успее, вторият също ще подпомогне усилията ни, така че трудът ви няма да е отишъл нахалост.

И тогава Те Беро му изложи двата плана. Първият беше директен и конвенционален, но вторият беше забележително хитроумен и толкова едромащабен, че в първия миг Талрик зяпна невярващо.

— Ще се справя — увери той мухоида.

„Облачен“ все така се носеше скорострелно и невидимо над Равнините, опнали се далече под тях.

Стигна до Колегиум без проблеми и влезе в града малко преди обяд — онова мързеливо време, когато всички сякаш дремваха за кратко. Колегиум имаше бели крепостни стени, но портите му бяха затваряни за последно преди двайсет години, когато мравкоидите от Век си бяха наумили да прилапат този град на бръмбарородни. Край портите седеше страж, стар бръмбар, който дремеше на свой ред. Колегиум беше гостоприемен град. Ако не беше такъв, не би бил толкова лесна плячка.