Разкриване

Вече отблизо двамата забелязаха, че лицето на Никълс представлява черно-бяла снимка, неумело залепена върху яйцевидна глава над сиво движещо се тяло, подобно на манекен или марионетка. Беше компютърно изображение. А това означаваше, че Никълс не използва виртуалната система. Вероятно работеше с електронния си бележник в хотелската стая. Никълс се изравни с тях и продължи по-нататък, без да трепне.

— Не ни вижда.

— Защо лицето му изглежда така? — попита Фернандес.

— Според обясненията на Чери системата изважда от картотеката снимка и я залепва върху фигурите на потребителите. Силуетът на Никълс се отдалечи по коридора.

— Какво прави тук?

— Хайде да видим.

Последваха го надолу по коридора и спряха заедно с него пред един шкаф. Никълс го отвори и запрелиства материалите. Сандърс и Фернандес надникнаха през рамото му.

Създадената от компютъра фигура на Ед Никълс прехвърляше личните си записки и съобщенията по електронната поща Последните два месеца, три месеца, шест месеца. После заизважда листове хартия, които сякаш висяха във въздуха, докато той ги четеше. Паметни записки. Докладни. Лични и поверителни материали. Записки към дело.

— Всичките са за сливането — каза Сандърс. Материалите не спираха. Никълс бързо ги вадеше един след друг.

— Търси нещо конкретно. Никълс спря. Бе намерил каквото търсеше. Сивото му компютърно изображение го задържа в ръка и се втренчи в него. Сандърс загледа през рамото му, като от време на време четеше гласно на Фернандес: „Паметна записка, 4 декември миналата година Вчера и днес имах срещи с Гарвин и Джонсън в Кюпъртино относно евентуалното закупуване на «Диджи Ком»… ала-бала… Много благоприятни първи впечатления… Отлични позиции в най-важните области, които ни интересуват… ала-бала… Много способни и напористи ръководители на всички равнища. Особено впечатление прави компетентността на госпожа Джонсън въпреки нейната младост… Как ли не, Ед.“

Компютърно създаденият Никълс продължи надолу по коридора към друго чекмедже. Отвори го, явно не намери каквото търсеше и го затвори. Отиде при трето.

Пак зачете. Сандърс направи същото: „Паметна записка до Джон Мардън. Финансови аспекти на закупуването на «Диджи Ком»… ала-бала… Загриженост за разходите за внедряване на нови технологии в придобитата фирма… ала-бала… А, ето!… Госпожа Джонсън пое ангажимент да покаже финансовата си отговорност в новия проект в Малайзия… Предлага икономии… Очаквано намаляване на разходите…“

— Как би могла да го направи?

— Какво? — не разбра Фернандес.

— Да покаже финансовата си отговорност в малайзийския проект? Та проектът беше мой!

— Ох! Направа не е за вярване.

Сандърс я изгледа. Тя се бе втренчила надолу по коридора. Той също се обърна.

Към тях се приближаваше още някой.

— Голяма блъсканица има тази вечер! — отбеляза Сандърс.

Но още от разстояние личеше, че фигурата е различна. Главата изглеждаше по-правдоподобно, тялото бе очертано с повече подробности. Походката бе плавна и естествена.

— Може да стане беля — каза Сандърс, който го разпозна дори отдалеч.

— Джон Конли — обади се Фернандес.

— Точно така. И той е на пътеката.

— И какво от това?

Конли рязко спря по средата на коридора и се загледа.

— Вижда ни — каза Сандърс.

— Така ли? Как?

— Използва монтираната в хотела система. Затова фигурата е толкова отчетлива. Влязъл е в другата виртуална система, затова можем взаимно да се виждаме.

— Уф!

— Да, лошо ни се пише!

Конли бавно тръгна напред. Беше намръщен. Местеше поглед от Сандърс към Фернандес, оттам към Никълс и обратно към Сандърс. Май се двоумеше как да постъпи.

После притисна пръст до устните си — знак да мълчат.

— Чува ли ни? — прошепна Фернандес.

— Не — отвърна спокойно Сандърс.

— Можем ли да разговаряме с него?

— Не.

Конли като че взе решение. Запъти се право към Сандърс и Фернандес и спря съвсем близо до тях. Изгледа ги последователно. Изражението му се виждаше чудесно.

После се усмихна Протегна ръка.

Сандърс също протегна своята и двамата се здрависаха. Нямаше физическо усещане за допир, но през очилата виждаше, че ръката му е стиснала дланта на Конли.

После Конли се ръкува с Фернандес.

— Невероятно! — каза тя.

Конли посочи Никълс. После очите си. И пак Никълс. Сандърс кимна Тримата застанаха зад Никълс, който продължаваше да прелиства материалите.

— Значи Конли също го наблюдава?

— Да.

— Виждаме го и тримата.

— Да.

— Никълс обаче не ни вижда.

— Точно така.

Сивата компютърна фигурка на Ед Никълс припряно издърпваше папките от едно чекмедже.

— Какво е намислил? — зачуди се Сандърс. — Аха Проверява разходните ордери. Виж този: „Хотел «Сънсет Шорс Лодж», Кармел. 5–6 декември.“ Два дни след паметната записка. Я виж разходите. Сто и десет долара за закуска? Все ми се струва, че нашият Ед не е бил там самичък.

Той погледна Конли.

Намръщен, Конли поклати глава

Изведнъж материалът изчезна от ръцете на Никълс.

— Какво стана?

— Според мен току-що го изтри от паметта.

Никълс прегледа останалите документи. Намери още четири квитанции от хотела и изтри всичките. Те се стопиха във въздуха. После затвори чекмеджето, обърна се и се отдалечи.