Разкриване

Сандърс взе кърпа, за да избърше лицето на Мат. Забеляза, че кухненският часовник показва осем без пет. Помисли, че може би е най-добре да се обади в службата и да предупреди, че ще закъснее. Но първо трябваше да укроти Елайза — тя все още се търкаляше по пода и пищеше за млякото.

— Успокой се. Елата, няма страшно! Успокой се. — Той взе нова купа, напълни я с пшеничени ядки и подаде на дъщеря си картонената опаковка мляко, за да си налее сама. — Заповядай.

Тя скръсти ръце и се нацупи.

— Не искам.

— Елайза, веднага наливай млякото!

Детето се покатери на стола.

— Добре, татко.

Сандърс седна, избърса лицето на Мат и започна да го храни. Момчето тутакси млъкна и загълта лакомо кашата. Горкото, беше гладно. Елайза стъпи на стола, взе картонената опаковка и разсипа мляко по цялата маса.

— Ау!

— Няма нищо!

С едната ръка Том грабна кухненската кърпа и избърса масата, а с другата продължи да храни Мат.

Елайза придърпа кутията с кашата до купичката си, загледа се в картинката с Гуфи на гърба и започна да яде. Мат лапаше здраво до нея. За миг в кухнята настъпи спокойствие.

Сандърс погледна през рамо: почти осем часът. Трябваше да се обади, в службата.

Влезе Сюзан, облечена в джинси и бежов пуловер. Чертите й бяха спокойни.

— Извинявай, обърках се — каза тя. — Благодаря ти, че пое закуската.

Сюзан го целуна по бузата.

— Щастлива ли си, мамо? — попита Елайза.

— Да, съкровище. — Сюзан се усмихна на дъщеря си и пак се обърна към Том. — Аз ще продължа. Не бива да закъсняваш. Нали днес е големият ден? Денят, когато ще обявят повишението ти.

— Надявам се.

— Обади ми се веднага щом разбереш.

— Непременно.

Сандърс стана, оправи хавлиената кърпа около кръста и се запъти към горния етаж да се облече. Движението по улиците се задръстваше преди ферибота в осем и двайсет. Трябваше да побърза, за да не закъснее.

Спря на мястото си зад бензиностанцията „Шел“ на Рики и забърза по покритата с плочи алея към ферибота. Качи се броени мигове преди да отпътуват. Двигателите тътнеха под краката на Сандърс, докато той минаваше през вратата към главната палуба.

— Хей, Том!

Той погледна през рамо. Отзад се приближаваше Дейв Бенедикт — адвокат в кантора, която обслужваше много фирми за високи технологии.

— И ти ли го изпусна в осем без десет? — попита Бенедикт.

— Да. Шантава сутрин.

— Не ми говори! Мислех да съм в службата още преди час. Но нали свърши учебната година, Джени не знае какво да прави с децата, докато почне лагерът.

— Ъхъ.

— Вкъщи е пълна лудница — каза Бенедикт и поклати глава Настъпи пауза. Сандърс усети, че адвокатът е преживял сутрин, подобна на неговата, но не навлязоха в повече подробности. Сандърс често се чудеше защо жените обсъждат с приятелки и най-интимните дреболии от брака си, докато мъжете предпочитат дискретно да мълчат.

— Както и да е — обади се Бенедикт. — Как е Сюзан?

— Добре. Дори много добре. Бенедикт се ухили.

— Защо тогава куцаш?

— Фирменият отбор по футбол имаше мач в събота. Поразгорещихме се.

— До това води играта с деца — отряза Бенедикт. „Диджи Ком“ се славеше, че назначава все млади хора.

— Хей — извика Сандърс. — Аз вкарах гол.

— Така ли?

— Точно така. Получих пас. Стигнах победоносно до наказателната зона. И после ме фраснаха.

Наредиха се за кафе пред бюфета на главната палуба.

— Всъщност бих предположил, че днес отрано ще си на линия — отбеляза Бенедикт. — Нали днес е големият ден на „Диджи Ком“?

Сандърс взе кафето и разбърка захарина.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма ли днес да обявят сливането?

— Какво сливане? — невъзмутимо попита Сандърс. Сливането беше тайна. Знаеха само неколцина от ръководството на „Диджи Ком“. Том загледа Бенедикт неразбиращо.

— Я не се прави на ударен — рече Бенедикт. — Чух, че работата е опечена А Боб Гарвин днес щял да обяви преструктурирането заедно с куп нови повишения. — Бенедикт отпи от кафето. — Гарвин се оттегля, нали?

Сандърс сви рамене.

— Ще видим.

Разбира се, Бенедикт проявяваше нахалство, но Сюзан работеше често с адвокати от неговата кантора и Сандърс не можеше да си позволи да е груб. Още едно усложнение на деловите отношения във време, когато всички съпруги работят.

Двамата излязоха на палубата, застанаха до перилата и се загледаха как къщите на Бейнбридж Айланд се губят в далечината. Сандърс кимна към къщата на Уинг Пойнт, която години наред беше вила на Уорън Магнюсън по времето, когато той беше сенатор.

— Чух, че пак е продадена — каза Том.

— Така ли? Кой я е купил?

— Някакъв тъпанар от Калифорния.

Бейнбридж остана зад кърмата. Двамата се загледаха в сивите води на протока. Кафето димеше под лъчите на утринното слънце.

— Е — подхвана пак Бенедикт, — допускаш ли, че Гарвин може да не се оттегли?