Разплата

Инженера отново набра кода за достъп до базата данни, после въведе номера на фонокартата на д-р Уайсбърг. На няколко километра разстояние иззвъня един телефонен апарат. Първото позвъняване се оказа достатъчно — отсреща веднага вдигнаха слушалката.

— Обажда се Инженера. Операцията за прочистването продължава по график.

Рейчъл се прибра в апартамента си чак в дванадесет и половина. Вътре беше прохладно, защото тя предвидливо беше затворила всички прозорци преди заминаването си за Балтимор. Сега първата й задача беше отново да ги разтвори и да проветри стаите. После влезе в банята и смъкна дрехите си.

Струята от душа я освежи и успокои, отмивайки тягостния спомен за неприязненото отношение на капитан Бърнс. След като беше дописала рапорта си, тя се бе облегнала на стола, с крака върху бюрото, и така бе останала в продължение на цял час — до идването на капитана. Той бе хвърлил само един бегъл поглед върху творението й и веднага я бе освободил, без да удостои с някакъв коментар представянето й.

Докато пътуваше към апартамента си в Александрия, Рейчъл се опитваше да се самозалъгва с мисълта, че операцията в Балтимор вече няма значение за нея — капитан Бърнс повече никога няма да се изпречи на пътя й. Но надеждите й щяха да се окажат илюзия. Рапортите на капитана относно участието й в акцията по обезвреждането на сержант Дън щяха да я преследват още дълго… Докато накрая случаят не бъдеше обявен за приключен и изпратен в архива.

Рейчъл излезе от банята, увита в плътната си зелена хавлия — скъп подарък, който си беше направила за последния си рожден ден. През високите френски прозорци на всекидневната проникваха уличните светлини. Паркетът под краката й, от върмонтски дъб, беше още топъл — слънцето неуморно беше огрявало помещението през големите прозорци, докато тя беше отсъствала от града. В ъгъла, върху стереоуредбата, примигваха сигналните лампи на автоматичния секретар, свързан с телефона й.

Рейчъл превключи касетата със съобщения в режим на прослушване и се приближи до гардероба, за да се преоблече. Макар че никак не й се искаше, длъжна бе да напусне уютния си апартамент в Александрия и да се яви за оперативния рапорт в централната сграда на Военната прокуратура във Форт Белвоар.

На излизане от Александрия тя подкара седана по Федералната магистрала номер едно, покрай автосалона на „Риб Барн енд Денис“. На изхода от магистралата отби колата по шосето за Форт Белвоар, покрай Пенсгейт авеню и игрището за голф „Белвоар Саут-9“. След това зави по Девета улица, а после по Гънстън стрийт, за да излезе на кръстовището с Шеста улица.

Рейчъл остави седана на паркинга пред сивата сграда на Военната прокуратура. Показа служебната си карта на дежурния сержант и влезе през централния вход. Асансьорът я понесе към третия етаж. Тя реши да се възползва от паузата и се обърна към огледалото в кабината. Синята й блуза с къс ръкав хармонираше приятно със сивите панталони. Нямаше нито грим, нито бижута по себе си — само водонепроницаемия часовник на китката. Чувстваше се освежена и си мислеше, че всичко е наред. Но защо сърцето й биеше така ускорено?

Рейчъл прекоси коридора, водещ към празната зала на приемната. Никой от колегите й не се виждаше по бюрата. Обедна почивка. Ако внезапно се получеше спешно съобщение, кой щеше да го приеме? Тя се спря пред вратата на кабинета в дъното, пое си дълбоко дъх, за да успокои биенето на сърцето си, и почука два пъти, решително и отривисто.

— Влез.

Кабинетът беше тесен и неуютен. Бюрото очевидно беше ново, но металните шкафове, оловносиви и натъпкани с папки, бяха доста стари. На перваза край прозореца се мъдреше само една прашна бегония. Пред бюрото имаше два стола от зацапан синтетичен материал. Майор Моли Смит седеше пред компютъра в края на бюрото. Рейчъл зърна синята метална кутийка с хапчета миг преди Моли да я пъхне в джоба си с припрян жест.

— Какво, по дяволите, стана там, в Балтимор? — попита я Моли вместо поздрав.

— Изпратих рапорта си по факса — отвърна Рейчъл. — Написан на ръка, така както ми беше заповядал капитан Бърнс.

Моли се облегна назад, нервно почуквайки с молив. Рейчъл си каза, че Моли Смит не само изглеждаше много уморена, а дори имаше вид на болна и изтощена до смърт. Сякаш нещо вътре в нея изсмукваше жизнените й сокове.

— Седни, Рейчъл — разпореди се Моли. — Хайде, разказвай какво точно се случи в Балтимор.

Без да чака втора покана, Рейчъл започна доклада си. За щастие, този път успя да се овладее и не даде воля на емоциите си. Изреждаше фактите, сухо и сдържан, дори когато стигна до сцената с побоя, който сержант Дън беше нанесъл на жена си.

— Нямаше друг начин да го спрем, освен да го ликвидираме — завърши Рейчъл. — Ако снайперистът от местния отряд за бързо реагиране не го беше застрелял, сержант Дън щеше да ме убие със следващия откос. — Тя млъкна, замислена върху последните си думи. Едва сега призна пред себе си, че през онази кошмарна нощ в склада в Балтимор се беше разминала на косъм от смъртта.