Разплата

— Момчето беше останало в кабината на камиона. Прозорците на кабината бяха затворени, така че детето нищо не е могло да чуе. Освен това беше изпаднало в шок. — Тя млъкна, когато жестоката гледка отново изплува пред очите й. — А жената на Дън беше на десетина метра от нас, просната на пода. Нали той се беше нахвърлил върху нея точно преди аз да проникна в склада. Сигурна съм, че и тя не е чула нашия разговор.

— Спомена, че в Отряда за бързо реагиране е бил включен и видеооператор — напомни й Моли.

— Точно тогава те щурмуваха вратата. Дори и да не са били изключили камерата, надали са успели да запишат нещо ясно. Защото все още бяха далеч от мен и сержант Дън.

Моли нервно се надигна и пристъпи към прозореца.

— Така… значи не разполагат със запис на звука — замислено промърмори тя и дъхът й замъгли стъклото. — Но нали отрядът предварително е монтирал микрофони в склада? Още преди пристигането на сержант Дън, за да подслушат разговора му с купувача…

— Да. Спомням си, че ясно чувах в слушалката шум от капеща вода.

Моли се обърна към нея.

— Значи не е изключено с помощта на тези микрофони да е бил записан разговорът между теб и Дън…

— Но самата аз едва чувах шепота му!

— Това обаче не означава, че полицията в Балтимор не разполага със запис и след като го обработят техниците от лабораторията по акустика…

— Да, да, не е изключено да…

— Налага се да изискаме тази касета.

Докато Моли набираше номера по телефона, Рейчъл пристъпи към нея и леко я стисна за лакътя.

— Няма ли да узная какво толкова е станало? — тихо помоли тя. — Мисля, че след като рискувах живота си, заслужавам да чуя истината.

Моли долови напрежението в погледа на Рейчъл и разбра, че трябва да отстъпи пред молбата й. Такива поверителни сведения не трябваше да стават достояние на младши офицери като Рейчъл Колинс, но вече нищо не можеше да се промени — Рейчъл вече знаеше твърде много.

— Добре. Но това, което сега ще чуеш от мен, не бива да излиза от този кабинет. Ясно ли е?

— Това заповед ли е?

— Много лесно мога да го оформя като заповед! — В гласа на Моли внезапно прозвуча стоманена нотка.

— Не, не е нужна заповед, само ми кажи.

Моли се огледа безпомощно. В гърдите й се надигаше гняв срещу Рейчъл, защото я принуждаваше да сподели с нея тайната, която никой друг не биваше да знае. Но в същото време разбираше, че Рейчъл всъщност няма вина. Когато са й възложили да вземе участие в операцията срещу сержант Дън, майор Моли Смит не е била в сградата и Рейчъл не е могла да се посъветва с нея. Просто се беше случило така, че името на Рейчъл Колинс е било следващото в списъка на свободните служители. Явно се беше намесила сляпата воля на Съдбата.

— Смъртта на Норт не беше причинена от злополука. — В първия миг Моли не позна собствения си глас, толкова беше променен от вълнението. — Той е бил убит. Разполагам с двама информатори, които могат да предоставят необорими доказателства срещу организатора на заговора срещу генерала.

Рейчъл се вцепени. Катастрофата със самолета на генерал Грифин Норт беше потресла целия армейски състав — от Съвета на началник-щабовете до простите редници. През изминалите седмици нищо друго не се коментираше така оживено, както разследването на инцидента, поверено на специално сформирания отряд от военното контраразузнаване, изпратен от Форт Рукър, Алабама. Но дори тези опитни специалисти не успяха да открият нищо съществено. А пък сенатската комисия начело със съдията Естърхаус…

— За какви доказателства говориш? — тихо запита Рейчъл. — Нима твоите информатори са знаели, че самолетът на Норт ще бъде взривен?

— Казаха ми, че е било въвлечено поне едно лице, което познава отлично техническите системи на самолета. Но не успяха да се доберат до името му.

— И защо го пазиш в тайна? — озадачи се Рейчъл. — Тези двама свидетели незабавно трябва да бъдат разпитани от експерти, от авиоинженери…

Преглътна останалите думи, изплашена от суровия поглед на Моли Смит, вперен в лицето й. Нима Моли искаше нещо да й подскаже? И в този миг й проблесна:

— Дън… — Рейчъл едва не се задави. — Това ли е името, което си търсила? — Младата жена отчаяно отпусна ръце. — Но той ме нарече „сестричке“, преди да признае, че е помогнал да изпратят Норт на онзи свят… Той беше на косъм от смъртта. Помислих си, че бълнува. Говореше несвързано.

— Може би е истина. Или… или пък го е казал просто така, от злоба, защото е вярвал, че никога нищо няма да се разкрие.

— Но кой е бил той, Моли? Кой всъщност е бил Чарли Дън?

— Ще узная повече за него, но след като прослушам онзи запис.

На север от международното летище „Дълес“ край Вашингтон — между Магистрали 606 и 846 — се простираше обширна промишлена зона, заета от проспериращи компании като „Лаудън“, „Стърлинг Парк“, „Текнолъджи Трейдинг“ и други.

Край Сали Ридж Драйв, в близост до „Транс Дълес Сентър“, се издигаше елегантна триетажна сграда, изцяло остъклена, но всъщност напълно непрозрачна за външните наблюдатели. До главния вход бе поставена идеално полирана плоча от бял мрамор, върху която с едри черни букви бе изписано: