Разплата

Коупланд случайно зърна една млада жена в джинси на няколко седалки пред тях от другата страна на пътеката, която се изправи, за да потърси нещо в сака си на мястото за багаж над нея. Рейчъл побърза да отклони поглед, като се престори, че търси съсредоточено нещо. Въпреки бученето на двигателите в салона беше тихо — навярно повечето пътници бяха бизнесмени, уморени от визитите си в столицата — така че успя да долови част от шепота на влюбените и мълчаливо прокле глупостта им, характерна за всички влюбени.

Първото кацане беше в Атланта, Джорджия, три минути преди предвиденото по разписание. Рейчъл видя как Коупланд се надигна колебливо от мястото си. После се наведе към Бети и на раздяла я целуна по бузата, преди да тръгне по пътеката. След малко и Моли стана от мястото си.

Рейчъл се изправи, протегна се бавно, но в същото време леко изви глава, за да хвърли бегъл поглед към пътниците, оставащи в самолета и продължаващи за Финикс. Неколцина от тях се решиха да последват примера й и да се поразтъпчат. Но не и Бети Ъндъруд. Тя остана на мястото си, леко навела глава, разтворила някакъв роман върху скута си. Погледът й разсеяно пробягваше по страниците.

Още с влизането си Моли огледа пътниците в залата. Нямаше повече от двадесет човека, от тях няколко семейства, но повечето бяха младежи, решили да се възползват от по-евтините тарифи на нощните полети.

Коупланд я чакаше в дъното на залата, до барчето в ъгъла. Моли се приближи, готова да се нахвърли яростно върху него, но я спря предизвикателният блясък в очите му. Вече беше разбрала, че когато е влюбен, Коупланд става още по-избухлив и здравият разум напълно му изневерява. Стори й се дори, че сега той съзнателно търси повод за скарване.

— Предполагам, че вече всичко е наред — подхвърли Коупланд, когато тя се приближи към него.

Моли не отговори. Само махна с ръка, за да я последва в отделението за пушачи, в момента напълно безлюдно със стандартните си пластмасови столове и препълните с угарки пепелници. Пред вратата преминаващите пътници я изгледаха с недоумение, сякаш беше някакъв рядък, изчезващ животински вид, или опитно зайче.

— Добре се справи — започна тя и издуха струя тютюнев дим. — Как се държа Бети?

— Истинска актриса.

Моли се усмихна скептично на изтърканото клише.

Той побърза да вземе думата:

— Сигурна ли си, че безпроблемно ще стигне дотам, накъдето се е отправила?

Така Моли узна за още едно нарушение на Стивън Коупланд — той и Бети си бяха разменили адресите и телефоните, което тя изрично бе забранила. И то още при първия разговор в нейния кабинет във Форт Белвоар! Не можа да се сдържи и го прониза с унищожителен поглед.

— Нали помниш накъде трябва да потеглиш оттук? — хладно процеди Моли.

— Разбира се. Стотици пъти съм повтарял адреса, за да не го забравя дори и на сън.

„Дано не е само поредното му самохвалство…“

— Първото нещо, което ще направя утре, е да ти се обадя по телефона. Очаквам да те заваря там, Коупланд.

Флуоресцентното осветление я дразнеше. Някъде от долния етаж прозвуча металически глас, обявяващ последното повикване на пътниците за втората част от дългия полет.

— Майор Смит?

— Какво?

— Нали ще спрете всеки, който се опита да ни проследи? Искам да кажа… нали всичко ще приключи до няколко дни…

— Когато всичко приключи, ще бъдеш свободен. И нито ти, нито Бети няма да имате поводи за тревога. А сега е време да тръгваш.

Тя го изпрати със замислен поглед. Стивън Коупланд крачеше самоуверено, като че ли светът беше негов. Може би не беше чак толкова зле, че Коупланд беше влюбен в Бети Ъндъруд. По-добре, отколкото да трепери от страх за кожата си. Бети Ъндъруд поне му беше помогнала да се измъкне от лепкавото и опасно блато на страха. И докато съзнанието му е обсебено от мисълта за нея, той няма да се предаде лесно. Сега наново си припомняше младежките мечти, отново откриваше, че надеждата може да бъде по-сладка и по-възбуждаща дори и от мисълта за отмъщение.

Четири часа по-късно, в полунощ местно време, колесниците на самолета, изпълняващ полет 1410 на авиокомпанията „Делта“ от Вашингтон през Атланта до Финикс, докоснаха пистата на „Скай Харбър“4. Промениха номера на полета от 1410 на 1066. Тук Бети Ъндъруд трябваше да се прехвърли на друг самолет, заедно с оставащите до крайната точка на полета пътници.

Полет 1066 започваше след броени минути, но на пътниците се наложи да изчакат още малко заради смяната на екипажа. Моли и Бети слязоха от самолета, за да се поразтъпчат в горещата нощ, докато чакаха смяната.

— Сигурна ли си, че искаш още тази нощ да продължиш към Кеърфрий? — попита я Моли. — Мога да ти уредя стая в някой местен хотел. Ще тръгнеш рано сутринта.

— Не, по-добре е по-бързо да приключа с пътуването — отговори Бети. — По пътя ще намеря денонощен магазин и ще купя най-необходимото, за да нямам грижа на сутринта.

Моли си каза, че това хрумване е съвсем разумно.

— Ще се справиш, Бети. Всичко ще бъде наред.