Разплата

— Не може ли да се разбере със сигурност къде е заминала? Защо не провери в досието й?

— Няма нищо, което да ни насочи. Но има нещо любопитно — двете с Моли Смит са се познавали отдавна, още от школата за военни следователи. Смит е била наставник на Колинс. Били са много близки, дори едната е вписала другата като наследник в завещанието си и обратно.

— Да не са били лесбийки?

— Не. Поне според данните от проверките с детектора на лъжата. Между другото всички сведения сочат, че са се виждали само по служебни въпроси.

Дейвс си спомни за казаното преди малко от лейтенант Джесъп.

— Нещо не ми харесва с тези завещания. На колко може да се оцени апартаментът на майор Моли Смит? На петдесет хиляди?

— Да. Обаче имотът на Рейчъл Колинс в Калифорния вероятно струва половин милион долара. Не мисля, че тази версия ще ни бъде от полза.

— Непременно трябва да открия тази Колинс и лично да я разпитам.

— Да, това е твое право — съгласи се Джесъп. — Но ако се окаже, че е дезертирала, всеки военен полицай на изток от Мисисипи ще разполага със снимката й. Няма да успее да изтрие петното от досието си, дори и да представи най-правдоподобно обяснение.

— Онези лешояди от медиите вече надушиха ли мършата?

— Още не са.

— Предлагам ти засега нищо да не им съобщаваме. Да ги оставим да си поблъскат главите. Опитай се да се свържеш с Колинс. Ако не успеем да я открием до полунощ, веднага ще обявим национално издирване.

Инженера се върна в „Уандърленд Тойс“. Като изпълнителен директор той имаше право на луксозно обзаведена баня в съседство с кабинета, в която душкабината и седалката бяха облицовани с гранит. След освежителен горещ душ той се приближи до внушителния вграден гардероб от кедрово дърво, за да прибере в него черното поло, светлокафявите панталони и кашмиреното сако.

Сега, разположил се пред бюрото, той запали пура и включи телевизора, за да проследи обедната новинарска емисия.

Досега никога не бе се сблъсквал с майор Кенет Дейвс, когото в момента една от водещите репортерки интервюираше. Тя очевидно му беше много ядосана, защото едва не натика микрофона в лицето му, но Дейвс се възползва от любимия прийом на опитните футболни полузащитници, като се извърна с рамото си към нея и леко я изтика встрани, макар да изглеждаше, че журналистката е виновна за сблъсъка.

Инженера познаваше този тип мъже. Сега, след откриването на трупа на Моли Смит, трябваше да се очаква, че майор Дейвс ще израсне в служебната йерархия. Следователно, Инженера беше длъжен час по-скоро лично да посети Форт Белвоар.

По пътя към Форт Белвоар той улови няколко от местните радиостанции. Водещата новина беше ужасяващото разкритие в училището в Джорджтаун. Инженера остана доволен, че в репортажите не споменаха за предмети, които той евентуално може да е пропуснал, претърсвайки апартамента на Моли Смит.

Сградата във Форт Белвоар, в която се намираше апартаментът й, имаше вид на общежитие със скромни гарсониери за несемейни офицери. На семейните военни обикновено предоставяха жилища в четириетажни тухлени сгради. Инженера беше пристигнал с мотоциклет. Никъде не видя пропускателен пункт, където да му поискат документите. Всъщност, през целия жилищен комплекс минаваше една от градските автобусни линии.

Преди да потегли, той се постара да подбере облеклото си така, че да прилича на цивилно лице — като онези, които често бяха призовавани в армейските служби за справки около поредната мобилизационна кампания. За целта избра от богатия си гардероб старо кожено яке — модел, който навремето носеха всички американски летци. Спортното яке отлично си пасваше с мотоциклета — така изглеждаше като запален, но самотен любител на високите скорости.

Ключалката на апартамента на Моли не му създаде никакви проблеми. Още от входното антре той разбра, че майор Моли Смит е била спретната личност, която не е обичала досадни сувенири и дреболии. Това много го улесни при огледа на помещенията. Инженера намери скривалището й за ценни документи точно там, където би трябвало да се очаква — в малка, грижливо заключена метална кутия под дъските на пода в кухнята.

Вътре имаше обичайните любовни писма, писма от близките й, няколко стари снимки, свидетелството й за раждане, копие от завещанието й… и бележките, заради които Инженера се бе решил да проникне с взлом в апартамента й.

Той отлично разбираше, че му бе провървяло дяволски с бележките. Защото днес едва ли не всичко вече се съхраняваше в паметта на компютрите. Но Моли очевидно не се бе числяла към компютърното поколение. Инженера реши, че тя е умеела да борави с компютър само доколкото й е било необходимо в службата. Но може би не е искала тези сведения да станат достояние на някой компютърен хакер. Нямаше трети вариант, с който да бъде намерено обяснение на странния факт, че Моли Смит е криела в дома си записките относно разследването си около загадъчната смърт на генерал Норт.