Разплата

Смит вече приближаваше кръстовището на Пенсгейт авеню и Белвоар Роуд, когато внезапно се разгневи и на Люсил, и на Хендриксън. Беше чудесно, че и двамата щедро му предлагаха помощта си, но в същото време го караха да се чувства зависим от тях. Така доникъде нямаше да стигне. На всичкото отгоре всяка нощ Моли обсебваше сънищата му и той беше напълно безпомощен да промени нещо. Но през деня, когато изпълняваше задачите си, трябваше да я държи настрани. Болката по нея, мъката от загубата притъпяваше сетивата му, а тъкмо сега щеше да бъде фатално да допусне някакво досадно недоглеждане, да отмине нещо второстепенно на пръв поглед, което можеше да се окаже ключът към загадката. Към спотайващия се наблизо безлик убиец.

Никой не беше уведомил дежурния офицер майор Джесъп, че днес ще ги посети следовател със специални правомощия, изпратен от Министерството на правосъдието. Тъкмо разговаряше с Дейвс в Кармел, Калифорния, когато Мери, секретарката му, влезе, за да му съобщи за неочакваното посещение. Махна й с ръка, за да го изчака, но след няколко секунди тя отново се появи на прага.

— Той заяви, че няма намерение повече да чака в приемната. — Тя показа на майора служебната карта на посетителя.

Майор Джесъп й хвърли бегъл поглед, но щом прочете името върху нея, моментално настръхна.

— Какво, по дяволите, означава това, Мери?

— Нищо не разбирам. Може би вие знаете повече. Името му е Логан Смит и той…

— Смит? Смит… като нашата Моли Смит?

— Нейният брат — изгледа го озадачено секретарката.

— След малко ще те избера отново — обясни Джесъп на Дейвс и постави слушалката тъкмо навреме, защото Логан Смит вече пристъпваше към бюрото му.

— О, вие сте господин Смит, надявам се! Аз съм военен следовател Джесъп. Седнете, моля.

Но Смит не помръдна. Само се усмихна на секретарката, когато се стрелна покрай него. Но щом се обърна към бюрото, усмивката му моментално изчезна от лицето. Джесъп си припомни, че този Смит му прилича на някого. Споменът постепенно изплува от миналото. Тогава Джесъп беше едва четиринадесетгодишен. Майка му го беше взела със себе си, за да посетят баща му, който служеше като пазач в затвора край Атланта. Малкият Джесъп видя баща си в коридора, повел един осъден на смърт затворник от помещението за разпити обратно към килията. Докато баща му и другите надзиратели го караха към дъното на коридора, затворникът внезапно се извърна и изкрещя на момчето: „Бягай! Бягай! Ще те убият! Също като мен!“.

Нещо в този Смит му напомни за онзи затворник.

— Съжалявам за сестра ви — рече Джесъп.

Смит присви очи, сякаш го беше заслепил слънчев лъч.

— Налага се да прегледам документацията по всички случаи, с които тя се е занимавала през последните шест месеца. Ще се нуждая също и от помещение, където да работя.

— Може да използвате съседния кабинет. Ще се разпоредя да ви донесат папките.

— Освен това, искам да се срещна с началника на военните следователи. Как се казва той?

— Дейвс.

— Къде е?

— В Калифорния, по следите на младши военен следовател Колинс, която…

— Да, вече ми съобщиха, че Рейчъл Колинс е участвала в последното разследване, предприето от Военната прокуратура. Но ми е нужна повече информация за нея. Моля, донесете ми и нейното досие. Ще мога ли да се свържа с Дейвс?

— Няма проблеми.

Джесъп отново се свърза с Кармел. Искаше му се да предупреди Дейвс, но Логан Смит стоеше до него, затова каза само:

— Кени, трябва да те свържа със следователя със специални правомощия Смит, от Министерството на правосъдието. Той притежава първо ниво на достъп. Излишно е да ти обяснявам, че това му отваря всички врати в националните звена, и то без изключение.

Джесъп се обърна към Смит:

— Искате ли да ви прехвърля на защитената линия, през скрамблера? Да ви оставя ли сам в кабинета?

— Не е необходимо.

Смит грабна слушалката, още хлъзгава от потта по дланта на Джесъп.

— Добър ден, Дейвс. Какво открихте около Колинс?

— Само научих, че е била тук, сър. — Гласът на Дейвс прозвуча хладно и професионално. Ограничаваше се само до сухото изреждане на фактите. — Един полицай я е забелязал как е пристигнала в къщата си преди два дни. Било е посред нощ. Открих и сервитьорката в близкия ресторант. Тя е видяла Колинс в отсрещното кафене. Разпозна я и служителят в местната библиотека.

— Този библиотекар има ли представа от какво се е интересувала Колинс?

— Не, сър.

— Няма ли някакви сведения къде се намира сега?

— Засега нищо не сме открили, сър. Разбрахме само, че е взела кола под наем от летището в Лос Анджелис, но не е върнала колата на агенцията.

— Очаквате ли да се появи там?

— Не, сър. Принудих се да се обърна за помощ към полицейското управление на щата Калифорния. Включиха я в радиобюлетините за издирвани лица — добави Дейвс. В гласа му се прокрадна объркване.

Смит отдалечи слушалката от ухото си и се обърна към Джесъп:

— Проверихте ли дали притежава кредитна карта?

Джесъп скептично поклати глава.

— За тази проверка се нуждаем от специално разрешение, сър.

Смит отново заговори в слушалката:

— Дейвс, моля ви да останете на този номер. След няколко минути ще ви позвъня отново.