Разплата

Той прекъсна връзката и веднага набра номера на ФБР в Лос Анджелис.

— Люсил, пак съм аз. Налага се да се свържеш с шефа на охраната към Ем Ти Ей. Веднага! Кажи му, че имаме сериозен проблем и е необходимо спешно да се поразрови в компютрите си. Да ми позвъни в Белвоар. Номерът тук е… — Той се обърна към Джесъп и повтори номера, който майорът му продиктува.

Джесъп се обади веднага след като Смит прекъсна връзката със Западното крайбрежие.

— Искате ли чаша кафе, сър?

— Да. Дано Люсил не се забави много.

Не се наложи да чака — Люсил се обади само след четиридесет и пет секунди. Само три клавиша й бяха достатъчни, за да превключи връзката към Ем Ти Ей, а после още два, за да възстанови линията с Форт Белвоар. Шефът на охраната към Ем Ти Ей — най-мащабната агенция в страната за проверка на кредитни карти — се казвал Боби Макконъл. Вече бил предупреден да очаква поверителен разговор с федерален агент Логан Смит.

— Дайте ми номера на социалната осигуровка на Колинс — каза Смит на Джесъп, докато набираше номера, който му беше продиктувала Люсил.

— На телефона Макконъл — прозвуча добре модулираният, но сдържан глас на шефа на охраната към Ем Ти Ей. Очевидно беше добре трениран след безброй пререкания с президенти и посредници на десетки компании.

— Аз съм Логан Смит. Притежавам първо ниво на достъп. Наясно ли сте със служебните ми пълномощия?

— Да, сър.

— Интересува ме Рейчъл Колинс. Нейната социална осигуровка е с номер…

Смит чу леко почукване на клавиши — Макконъл или някой от помощниците му въвеждаше цифрите в компютъра. Последва кратка пауза, не повече от десет секунди.

— Какво точно ви интересува, господин Смит?

— През последните двадесет и четири часа извършвани ли са някакви операции със стандартните кредитни карти, издадени на нейно име?

— Не.

— Възможно ли е Рейчъл Колинс да тегли пари чрез абонаментна карта от банкови автомати?

— Да. Вашата дама притежава кредитна карта клас „А+“ от „Уелс Фарго“. Може да тегли до десет хиляди долара месечно, но само при условие, че сметката й притежава изискуемата ликвидност.

— В момента колко има в сметката й?

— Девет хиляди и деветстотин долара. Регистрирана е в един от клоновете на „Уелс Фарго“, който се намира близко до Международното летище на Сан Франциско. — Боби Макконъл се замисли за миг и реши, че може да си позволи да вметне кратък коментар: — Изглежда, вашата дама обича да пътува.

— Известно ми е. Още веднъж ви благодаря.

Логан отново се свърза с Люсил. Трябваше да се провери списъка на пътниците от всички самолети, излетели от Сан Франциско в следобеда преди два дни. Интересуваха го само вътрешните полети, понеже не допускаше Рейчъл Колинс да е напуснала страната.

— Имам предчувствието, че тя отново се е насочила насам, към Източното крайбрежие — сподели той с Люсил. — Моля те, нека колегите проверят по-внимателно преките полети до „Дълес“ и „Кенеди“, а също до Балтимор и Бостън.

— Но дали е летяла под същото име? — попита Люсил, чийто богат опит не й позволяваше да пропусне дори най-малката грешка.

— Тя е изтеглила почти всичко от кредитната си карта и е потеглила с много пари в брой. Очевидно е наясно, че ще бъдат проверени всичките й кредитни карти. Логично е да не рискува със служебната си карта от Форт Белвоар… — Смит погледна към Джесъп, който веднага кимна за потвърждение, — но може би ще използва друг документ за самоличност. Например, шофьорската си книжка. Не вярвам да спомене истинското си име пред някоя агенция за коли под наем.

На Люсил й трябваха само няколко секунди, за да осмисли казаното от Смит.

— Окей, сега зная с какво да започна търсенето. Ще останеш ли на същия телефон?

— Да, по всяка вероятност. Но ако не ме намериш тук, търси ме в колата.

Смит се извърна към майор Джесъп.

— Няма да е зле и Дейвс да се присъедини към нас. А сега искам да прегледам папките с последните разследвания. Ще ви бъда признателен, ако заедно с тях получа и една кана кафе.

Джесъп съпроводи Логан Смит до залата за конференции — всъщност, два съседни кабинета с подвижна междинна стена. Вътре имаше само няколко шкафа и една маса, но с внушителни размери, както и десет лампи — достатъчно силни, за да се забележи, че шкафовете са отдавна овехтели.

Смит гледаше как Джесъп педантично подрежда папките на масата. Секретарката му донесе кафето върху поднос, след което ги остави сами.

— Прибрани ли са всички папки от кабинета на Моли?

Фамилиарното обръщение стресна Джесъп толкова силно, че едва не събори натрупаните една върху друга папки. Затова не отговори, а само кимна мълчаливо.

— Е, тогава ще трябва да проверим всеки лист от тези папки, да ги подредим, да съставим списък на съвпадащите имена. Ще си водя бележки за всичко, което ми се стори съмнително. Нали може папките да останат тук, докато свърша работата си с тях?

Джесъп се съгласи с искането на Смит и се запъти към вратата, но внезапно се спря смутено на прага, защото не знаеше как да започне: