Рицарят на Седемте кралства

– Забий, извий и късай. Забий, извий и късай, но измъкни проклетото копие ! Много скоро ще ти трябва за следващия. Много бавно, Треб, адски си бавен. Ако не можеш по‑бързо, хващай се пак с хвърлянето на камъни. Лем, натисни с тялото си това копие. Точно така, момче. И мушкаш и вадиш, мушкаш и вадиш. Еби ги с него, точно така, мушкаш и вадиш, късай, дери, разпори ги .

Когато чувалите бяха разпрани на парчета от петстотин забивания с копия и всичката слама се попиля по земята, Дънк навлече ризницата и бронята си и взе дървен меч, за да види как ще се справят срещу по‑енергичен противник.

Не много добре, както се оказа. Само Треб беше достатъчно бърз, за да провре копието покрай щита на Дънк, и то само веднъж. Дънк отбиваше едно вяло мушкане след друго, избутваше копията им настрани и настъпваше. Ако мечът му беше от стомана, а не от бор, щеше да е посякъл всеки от тях по няколко пъти.

– Мъртъв си, щом мина покрай върха на копието ти – предупреждаваше ги той и ги удряше по краката и ръцете, за да им го набие в главите. Треб, Лем и Уат Мокрия поне се научиха бързо да отстъпват. Големия Роб пусна копието си и побягна и Бенис трябваше да го догони и да го довлече обратно на двора разреван. В края на следобеда всички бяха насинени, с мехури по мазолестите им ръце от стискането на копията. Самият Дънк нямаше синини, но беше плувнал в пот, когато Ег му помогна да смъкне бронята си.

Когато слънцето се спусна зад хоризонта, Дънк подкара малката чета в мазето и накара всички да се изкъпят, дори и тези, които вече се бяха къпали веднъж миналата зима. След това жената на Сам Гърбиците им раздаде купи с яхния, гъста и с моркови, лук и ечемик. Мъжете бяха уморени до смърт, но ако слушаше човек приказките им, скоро щяха да станат дваж по‑опасни от рицар на Кралската гвардия. Едва можеха да изчакат да докажат храбростта си. Сир Бенис ги насъска още повече, като им заразправя за радостите на войнишкия живот: плячка и жени най‑вече. Двете стари кучета се съгласиха с него. Лем си беше донесъл нож и хубави ботуши от Бунта на Блекфир, както разправяше. Ботушите се оказали много малки за него, но ги беше окачил на стената в къщата си. А Пейт не можеше да се нахвали с лагерните пачаври, които бе опознал, докато следвал дракона.

Сам Гърбиците беше сложил осем сламеника в подземието, тъй че щом коремите им се напълниха, всички легнаха да спят. Бенис се задържа колкото да изгледа Дънк с отвращение.

– Сир Негодния е трябвало да нашиба още няколко селски пачаври, докато все още е имал малко мъзга в жалките си старчески топки – изръмжа той. – Ако беше посял добра реколта копелета, можеше да има няколко войници сега.

– Не изглеждат по‑зле от всеки селяшки набор. – Дънк беше вървял в поход с няколко такива като скуайър на сир Арлън.

– Мда. До две седмици може и да се научат да се опрат на друга тайфа селяци – каза сир Бенис. – Но срещу рицари? – Поклати глава и се изплю.

Кладенецът на Стендфаст беше под мазетата, в една влажна килия със стени от камък и пръст. Там жената на Сам Гърбиците киснеше, търкаше и бухаше дрехите, преди да ги занесе горе на покрива да съхнат. Голямото каменно корито се използваше и за къпане. За къпането трябваше да се вади вода от кладенеца ведро след ведро, да се сложи да заври на огнището в голям железен котел, да се излее котелът в коритото, после същата процедура да започне отново. Трябваха четири ведра, за да се напълни котелът, и три котела, за да се напълни коритото. Сир Бенис казваше, че това искало прекалено много работа, поради което гъмжеше от въшки и бълхи и миришеше на мухлясало сирене.

Дънк поне разполагаше с Ег, за да му помогне, когато изпиташе ужасна нужда от хубаво къпане, както тази вечер. Момчето вадеше водата в мрачно мълчание и почти не говореше, докато тя се топлеше.

– Ег? – попита Дънк, когато и последният котел завря. – Нещо не е наред ли? – И понеже Ег не отвърна, го подкани: – Помогни ми с котела.

Двамата го домъкнаха до коритото, като внимаваха да не се оплискат.

– Сир – каза момчето, – какво според вас смята да прави сир Юстас?

– Да съборим яза и да отблъснем хората на Вдовицата, ако се опитат да ни спрат. – Говореше високо, за да се чуе над пляскането на водата в коритото. Парата се вдигна на бяла пелена, докато изливаха котела, и зачерви лицето му.

– Щитовете им са от сплетени пръчки, сир. Една пика лесно може да ги пробие, стрела на арбалет също.

– Може да им намерим някакви стари брони, когато са готови. – Беше най‑доброто, на което можеха да се надяват.

– Може да ги убият, сир. Уат Мокрия все още е почти момче. Уил Ечемика ще се жени следващия път като дойде септонът. А Големия Роб дори не знае кой му е левият крак и кой – десният.

Пуснаха празния котел на здраво утъпкания пръстен под.

– Роджър от Пенитрий е бил по‑млад от Уат Мокрия, когато е умрял на полето Червена трева. Във войската на баща ти също е имало току‑що женени мъже и други, които все още не са били целували момиче. Имало е стотици, които не са различавали левия си крак от десния, ако не и хиляди.