Рицарят на Седемте кралства

– Една голяма битка е ужасно нещо – каза старият рицар, – но сред цялата кръв и касапница има също тъй и някаква красота, красота, която може да ти разбие сърцето. Никога няма да забравя как изглеждаше слънцето, когато застина над полето Червената трева… десет хиляди мъже бяха загинали и въздухът гъмжеше от стонове и ридания, но небето над нас стана златно, червено и оранжево, толкова красиво, че ме накара да се разплача при мисълта, че синовете ми изобщо нямаше да го видят. – Въздъхна. – Беше повече на косъм, отколкото би могъл да повярва човек днес. Ако не беше Блъдрейвън…

– Винаги съм чувал, че Белор Копиетрошача е спечелил битката – каза Дънк. – Той и принц Мекар.

– Чука и наковалнята ли? – Мустакът на стареца потрепери. – Певците пропускат толкова много. Демън беше самият Воин него ден. Никой не можеше да устои срещу него. Разби авангарда на лорд Арин и уби Рицарят на Деветте звезди и Дивия Уил Уейнуд, преди да излезе срещу сир Гвейн Корбей от Кралската гвардия. Близо час танцуваха на конете си, въртяха и кръжаха, и сечаха, докато наоколо им гинеха мъже. Казват, че всеки път когато Блекфир и Отчаяната дама се сблъсквали, човек можел да чуе звука на левга околовръст. Било наполовина песен, наполовина – писък, казват. Но когато най‑сетне Дамата се поколебал, Блекфир посякъл шлема на сир Гвейн и го оставил ослепен и плувнал в кръв. Демън слязъл от коня си, видял, че падналият му противник не е прегазен, и заповядал на Редтъск да го отнесе при майстерите в тила. И това беше смъртоносната му грешка, защото Зъбите на Рейвън бяха спечелили върха на Плачещия хребет и Блъдрейвън видял кралското знаме на брат си от петстотин разтега, и Демън и синовете му под него. Първо уби Егон, по‑големия от близнаците, защото знаеше, че Демън нямаше да остави момчето, докато в тялото му все още има топлина, въпреки че белите стрели се сипеха като дъжд. И той не го остави, макар седем стрели да го пронизаха, тласнати колкото от лъка на Блъдрейвън, толкова и от чародейство. Младия Емон пое Блекфир, когато мечът се изхлъзна от пръстите на издъхващия му баща, тъй че Блъдрейвън уби и него, по‑младия от близнаците. Така загинаха Черния дракон и синовете му.

– Имаше много и много след това, знам. Видях малко от него с очите си… бягащите бунтовници, Горчива стомана, как ги обърна и поведе безумната си атака… битката му с Блъдрейвън, отстъпваща само на тази между Демън и Гвейн Корбей… Съкрушителния удар на принц Белор в тила на бунтовниците, крясъците на дорнците, докато изпълваха въздуха с копията си… но в края на деня всичко беше без значение. Войната бе свършила, когато Демън умря. – Старият рицар въздъхна. – Толкова на косъм… ако Демън беше прегазил Гвейн Корбей и го беше оставил на съдбата му, можеше да е разбил левия фланг на Мекар преди Блъдрейвън да завземе хребета. Тогава денят нямаше да е спечелен от черните дракони, след като бе убит Ръката и пътят към Кралски чертог бе отворен пред тях. Демън щеше да е седнал на Железния трон, докато принц Белор успее да дойде със своите лордове на бурята и своите дорнци.

– Певците може да дрънкат за техния чук и наковалнята им, сир, но тъкмо родоубиецът обърна вълната с бяла стрела и черна магия. Той ни управлява сега, не се заблуждавайте. Крал Ерис е негово творение. Няма да е изненада, ако научим, че Блъдрейвън е омагьосал негово величество и го е огънал под волята си. Нищо чудно, че сме прокълнати. – Сир Юстас поклати глава и потъна в мрачно мълчание. Дънк се зачуди колко ли е подслушал Ег, но нямаше как да го попита. „Колко очи има лорд Блъдрейвън?“

Денят ставаше все по‑горещ. „Дори мухите са се разбягали – забеляза Дънк. – Мухите имат по‑добър усет от рицарите. Стоят настрана от слънцето.“ Зачуди се дали на двамата с Ег ще им окажат гостоприемство в Колдмоут. Халба прохладен кафяв ейл щеше да му дойде добре. Дънк с наслаждение обмисляше тази възможност, но после си спомни казаното от Ег как Червената вдовица отровила съпрузите си. Жаждата го напусна мигновено. Имаше и по‑лоши неща от пресъхнало гърло.

– Беше време, когато домът Озгри владееше всички земи на много мили околовръст, от Нъни на изток до Каменен заслон – заговори пак сир Юстас. – Колдмоут беше наш, както и хълмовете Подковата, пещерите при хълмовете Деринг, селата Доск и Малък Доск, и Брендиботъм, двете страни на Листатото езеро… Девици от дома Озгри се омъжваха за мъже на Флорент, на Суан и Трабек, дори на Хайтауър и Блекууд.

Вече се виждаше краят на Леса на Уат. Дънк заслони очите си с ръка и примижа към зеленината. За първи път завидя на Ег за широката му сламена шапка. „Той поне си има малко сянка.“