Ръкописът на Чансълър

Мънро Сейнт-Клеър политна към стената — тялото му, надупчено като решето, се свлече на пода. В мъртвите му очи се четеше недоумение.

— О, господи!… — Чансълър чу тези ужасени слова, без да осъзнава, че са негови. Съзнаваше само чудовищното престъпление, на което бе станал свидетел.

След няколко секунди Съдърланд се върна от тъмното преддверие. В очите му имаше печал, достолепно изправената фигура сега бе приведена от скръб. Той погледна падналия Сейнт-Клеър и заговори бавно:

— Никога няма да си обясните тези неща. Нито вие, нито другите. Досиетата не бива да се унищожават. Те могат да се използуват, за да изправят стотици неправди. — Съдията вдигна глава и погледна Питър. — Устроихме на Джейкъб много по-достойно погребение от онова, което вие му бяхте предложили. Вестта за неговата смърт скоро ще се появи. Както и за останалите.

— Вие убихте всичките — прошепна Чансълър.

— Да — отвърна Съдърланд. — Банър преди две вечери, Парис — снощи.

— Ще ви хванат.

— Мисис Монтелан знае, че съпругът й е изпратен от Държавния департамент в Далечния Изток. Имаме хора в Държавния департамент, ще се набавят нужните документи и след известно време ще се разпространи, че Монтелан е бил убит от терористи. В наши дни това е нещо обикновено. Уелс тежко катастрофира по мокрия паваж, вън от шосето. В това отношение вие доста ни помогнахте, Колата му бе намерена сутринта.

Съдърланд говореше делово, сякаш насилието и убийствата бяха нещо съвършено естествено, нещо обичайно, което не заслужава да се обсъжда.

— Казахте, че имате свои хора в Държавния департамент? — изумено запита Питър. — Тогава сте могли да разкриете „стерилното“ укритие в Сейнт Майкълс.

— Можахме и го направихме.

— Не е било нужно. След като имахте О’Брайън.

— Не правете опити да ни заблуждавате, Чансълър. Ние не сме герои от романите ви. Ние сме реални хора.

— Какво искате да кажете?

— Много добре знаете. Никога не сме имали О’Брайън. Имаме други, но не него.

— Не него… — Чансълър едва чуто повтори думите на Съдърланд.

— Много находчив и безстрашен човек е този О’Брайън — продължи Съдърланд. — Той стреля в бензиновите резервоари, за да запали лодките, а после с риск на живота си ни подмами далеч от колата ви, за да можете да ни избягате. Храброст, съчетана с изобретателност — това е изключително ценно съчетание.

Питър не можа да възпре острия хрип, който се изтръгна от гърлото му. О’Брайън не ги беше предал!

Съдърланд говореше, но думите му нямаха вече смисъл. Вече всичко беше безсмислено.

— Какво казахте? — попита Питър и огледа откритите лица на чернокожите. Бяха петима, всеки с оръжие.

— Казах колкото е възможно по-меко, че смъртта ви е неизбежна.

— А защо не ме очистихте досега?

— Опитахме се в началото. Но после размислих. Вие бяхте започнали романа си. Трябваше да докажем, че не сте в ред. Не знаехме колко хора са чели това, което сте написали. В книгата си стигате удивително близко до истината. Това не биваше да позволим. Народът трябва да вярва, че досиетата са унищожени. А вие твърдите обратното. За щастие, поведението ви е под съмнение и доста хора вярват, че не сте с всичкия си. Претърпели сте тежки мозъчни травми при злополуката, която едва не ви е струвала живота. Изгубвате любима, а възстановителният процес вървял ненормално бавно. Вашата налудничава мания за заговори присъствува във всичките ви книги, при това се изявява в остра прогресия. Последното доказателство за вашата душевна нестабилност…

— Последно доказателство ли? — прекъсна го Питър, смаян от мотивите на Съдърланд.

— Да — продължи съдията, — последното доказателство за вашата душевна нестабилност представлява твърдението ви, че аз съм мъртъв. Беше ми забавно! Веднаж съм ви срещал и споменът за тази среща е доста смътен. Нямам и особена памет за такива неща. Вас ще ви обявят за невменяем, за маниакално луд.

— Маниаци има във ФБР. Наследниците на Хувър. Те работят съвместно с вас.

— Само трима от тях. Те не проумяват, че нашето сътрудничество е краткотрайно. Имаме еднаква цел: досиетата на Хувър. Но те не знаят, че ние държим половината от тях, а другата половина бе унищожена. На нас ни трябват някои отявлени фанатици, които да бъдат задържани и убити, за да се приеме, че с тяхната смърт са изчезнали и досиетата. Другата тяхна задача бе да ви докарат до ръба на пропастта. Ако ви бяха убили, отговорността щеше да бъде само тяхна. В същност вие бяхте безобиден провирач, но те ви приемаха сериозно.

— Вие ще ме убиете. Иначе не бихте ми разказвали тези неща — отбеляза Питър спокойно, дори цинично.

— Не съм лишен от чувства. Не искам да отнемам живота ви. Това не ми доставя удоволствие. Но трябва. Най-малкото, което мога да направя, е да задоволя любопитството ви. И да ви направи едно предложение.

— Какво предложение?

— Животът на момичето. Мис Макандрю няма причина да умира. Това, което знае, е научила от един писател, който прозрял собствената си лудост и се самоубил. Патологията е нещо присъщо на творците. Депресия настъпва, когато чертите на действителността започват да се размиват.

Питър се учудваше на спокойствието си.