Робинята

Болтимор, но не и къде точно. Той звънна в хотела и се опита да открие жената, запазила

стаята, но отказаха да му дадат информация. Дори си помисли дали не трябва да тръгне от

къща на къща и да чука по вратите, докато тя му отвори. И колкото повече време минаваше,

толкова по-отчаян се чувстваше.

Не можеше да повярва, че Люляк го бе зарязала с такава лекота.

Не можеше да се свърже с нея. Знаеше го добре, но бе ужасно самотен. Не бе сигурен

какво точно бе очаквал — връзка или поне срещи от време на време, но определено не бе

вярвал, че всичко ще приключи толкова бързо. Чувстваше се така, сякаш някой бе спрял

водата, докато пие от чешмата. Беше наясно, че никога вече нямаше да се чуе с Люляк — тя

рискуваше прекалено много. Но пък той си нямаше нищо.

Животът му се носеше надолу по наклонена плоскост. Дъщеря му се отдалечаваше от

него, работата му не бе интересна и не го вълнуваше, а сега правеше и секс с непозната.

Колко странно стана всичко само заради една проклета нощ.

— Добре ли си? — попита го Джулия, когато излязоха от паркинга на училището.

— Естествено — отговори той.

— Не изглеждаш добре.

— Защо?

— Знам си го — увери го тя. — Наблюдавам те.

— Така ли?

— Разбира се — каза Джулия, като кръстоса крака и прокара ръка през косата си, както

правеше майка й.

Сърцето на, Томас се сви от болка.

— Ти наблюдаваш мен, а аз — теб. Това е сделката ни.

— Точно така — съгласи се Томас благодарно.

Дъщеря му се сгуши до рамото му и потеглиха към къщи.

САМОТНАТА ОНАНИСТКА

ЕЛА РИДЖАЙНА

Живея в арката на площад „Вашингтон“. Няма прозорци и затова напомня на гробница

и предизвиква клаустрофобия, макар че вътре прониква достатъчно въздух през ноздрите и

устите на мраморните статуи по фасадата. В редките случаи, когато се нуждая от кислород,

излизам навън през тайния капак в левия джоб на панталона на Джордж Вашингтон.

Бях наета от Министерството по парковете и почивките да изпълня проект за вътрешен

дизайн, който изисква облицоването на вертикалните повърхности с доларови банкноти и

застилане на целия под с монети от двайсет и пет цента. Настанена съм в малка спартанска

стаичка на върха, докъдето стигам по вита стълба от ковано желязо. Спя под стъклен панел в

покрива (единствения източник на дневна светлина), на метално войнишко легло, под

дебело одеяло от остра вълна. Предоставиха ми и котлон, и малък хладилник, но почти не

готвя. Предпочитам да се храня с вафли, спермата на парковите рейнджъри и от време на

време по някой фалафел от любимото ми място на улица „Макдугъл“.

Работата ми изисква безкрайно търпение и старание и чести почивки. Запълвам

времето си като чета, пиша, мастурбирам и забавлявам парковите рейнджъри, чиято работа

налага същите чести почивки. Всички те имат ключове и влизат в паметника по обичайния

начин — през вратичка в западната част на арката. Налага им се да се навеждат, когато

влизат, разсмиваща гледка, особено като се имат предвид шапките им. Никога не знам кой

точно ще се появи, нито кога, а това придава малко вълнение на дните ми. Признавам, че

посещенията им са забавни, но вече започва да ми писва от рейнджърите. Всеки от тях би

искал да изсипе семето си в мен и да отглежда малки дръвчета, но аз не съм съгласна.

Нямам време да се занимавам с бебета и съм им го обяснила. Помолих личен състав да ми

осигурят „помощ в развлеченията“, някой, който да не е от парковия персонал, и те се

съгласиха.

Ще ти изпратят карта на парка на площад „Вашингтон“, където червен кръг обозначава

местонахождението на бряст, в чиято хралупа е скрит ключ за вратичката към арката. Ще

влезеш в паметника и ще се качиш по задните стълби. Ще ме намериш в малката ми

мансарда, просната по корем на тясното легло, гола, с изключение на чифт черни ботуши до

средата на прасеца. Краката ми са широко разтворени — запънала съм ботушите към ъглите

на металната рамка, така че ще видиш отлично какво става.

Аз мастурбирам, пъхнала ръце под себе си. Това е любимата ми поза. Задникът ми

подскача нагоре-надолу забързано, нещо между алегро и престо, ако бях метроном. Тялото

ми е изпънато като струна, всеки мускул в краката, ръцете, рамената и гърба е идеално

изразен. Хълбоците ми потръпват, а зъбите ми скърцат, сякаш треперя от студ.

Изключително чувствителният ми клитор изисква тънък плат между пръстите ми и него.

Извадих късмет и открих наблизо магазин с неизчерпаем запас от тънки памучни кърпички

и сега една от тях е на мястото си. Любимият ми рейнджър, онзи дето има чувство за хумор,

вече ме посети днес и преди да си тръгне, набута в задника ми руло монети от четвърт

долар, натъпкани в презерватив. Чудесна идея, като се има предвид факта, че сложната ми

мастурбация разчита на съчетание от тежестта на тялото ми и напрежението на пръстите ми

под мен, за да доведе до търсеното удоволствие. Става дума за елементарна физика.

Крайчецът на натъпкания с монети презерватив стърчи от задника ми и напомня тъжната

гримаса на клоун.

Ти се доближаваш към лявата страна на леглото, накъдето е обърната главата ми.

Лицето ми е на ръба. Тъмната ми коса е рошава и пада върху бледото ми лице. Виждаш