Шест месеца след като Дийна напусна Ню Йорк и потегли към Калифорния,
софтуерната компания, за която работя, реши да ме изпрати на курс в Ел Ей. Обаждам се на
Дийна, седмицата преди да отлетя натам. Не съм се чувал с нея от година, но разговорът ни
върви леко и тя, и лудостта й започват да ми липсват и го споделям с нея. Тя казва, че аз
също й липсвам. После избъбря няколко възбуждащи неща по телефона, едно от които е, че
наскоро е открила жените като любовници.
Думите й ме възбуждат и тя го знае добре. Признава, че разговорът ни е сгорещил и нея
и се разбираме да си взема две седмици отпуска след тридневния курс в IBM.
Дийна ме посреща на летището в Ел Ей, яхнала древен „Харли Дейвидсън“. Загоряла е
до бронзовокафяво, а тъмната й коса се вее от горещия вятър. Ключът й от „Фи Бета Капа 6“ е
окачен на гайка на джинсите й с тежък месингов ключодържател. Мятам се на мотора зад
нея и сключвам ръце под тениската й около гладкия й, мускулест корем. Понасяме се по
магистрала „Санта Моника“ към Венис.
Дийна живее на втория етаж в стара дървена къща близо до плажа. Апартаментът е
пълен с възглавници, слънце и миризма на котешка урина. Веднага щом влизаме вътре, тя се
нахвърля върху мен.
— Моля те, свали си панталона и ми дай боксерките си.
Тя взема бельото ми и заравя лице в него. Не мога да устоя. Грабвам я и я занасям в
спалнята и не спирам, докато не се почувствам скапан, пресъхнал и замаян.
По-късно се разхождаме по булеварда край плажа. Наслаждаваме се на кънкьорите,
откачалниците и палмите на фона на залеза.
— Не мога да се съсредоточа в университета. Страхувам се от успеха като всички жени.
Получаването на докторска степен ме изпълва с ужас. Все едно, че ми расте пенис.
— Тези страхове не са типични за теб. Сериозно ли мислиш да напуснеш училище?
— Намалих броя на класовете. Присъединих се към няколко женски групи за подкрепа.
И преподавам един ден седмично в колеж „Уотс“.
— А този страх от успеха? Имам предвид, откога го имаш?
— От детските години. Мъжете са ме тренирали да се провалям още от детството ми.
— Слушай, ако не искаш да вземеш докторска степен, това си е твоя работа. Но не съм
убеден, че трябва да обвиняваш мъжете. Лично аз не се чувствам отговорен за решението ти.
— Да се върнем в къщата. Чукаш по-добре, отколкото говориш.
Дръпваме леглото в предната стая към големия прозорец, откъдето можем да гледаме
океана и плажа. Дийна застава пред мен и бавно смъква бикините си.
— Харесва ли ти обръсната? Направих го заради една приятелка.
Тя коленичи пред мен.
— Да, така е… о, господи… и на мен ми харесва.
Тя вдига глава от скута ми. Очите й са с цвета на океана зад нея.
— По-късно, когато си в мен, искам да набуташ кубче лед в задника ми. Ще го
направиш ли?
Главата й отново се заравя между краката ми. Прекалено скоро усещам, че краят
наближава. Не мога да го контролирам. Дийна още не го знае и няма да го узнае, преди
неволните спазми да ме предадат и аз да започна да крещя. Знам, че ще приеме експлозията
в устата си.
Минават цели три минути, преди дишането ми да се успокои. Най-после успявам да
проговоря.
— Това беше велико. Олимпийско постижение.
— Ще получа ли медал?
— Наблюдавах резултатите. Девет-осем, девет-осем, девет-пет, девет-седем…
— Девет-пет? — пита тя с повдигнати вежди.
— Френският съдия — обяснявам.
Времето в Ел Ей минава чудесно и отново заобичвам Дийна. Обичам високите й скули и
чистата красота от Западна Вирджиния, интелекта й, самотата в основата на сексуалните й
подвизи. Но малката къщичка във Венис започва да ни притиска и задушава. Нуждаем се от
нова сцена за епическия ни разврат.
Наемаме тойота, намираме кой да се грижи за котките и поемаме към Мексико и
полуостров Баха.
Дийна намира Томас на плажа, слабо момче, което дава коне под наем и информация за
ресторанти и забележителности. Яздим пет километра през Юка и Котънуд към местния спа
център, построен до горещ минерален извор. Огромен, димящ басейн се е образувал чрез
запречването на дере под извора. Басейнът е ограден с гладки каменни плочи и пълен с
мексикански семейства. Наемаме една от частните бани, малка стаичка с дървена пейка и
голяма каменна вана в средата. На стената над ваната има масивен железен лост и чучур за
горещата минерална вода.
Дийна е вече леко откачена от ездата. Събличаме се и изпушваме цигара марихуана.
После тя ляга във ваната и разтваря крака под гигантския чучур.
— Пусни го.
Коленича до ваната, сложил ръка на лоста, и се вторачвам в гледката. Лъч светлина от
високия прозорец осветява ароматния дим във въздуха и колената на Дийна, стърчащи над
ваната.
— Пусни го, моля те.
— Да почакаме още една минута.
Скоро цялото й тяло се движи нервно.
— Моля те. Достатъчно. Пусни го.