Робинята

очевидно бе изчерпало и последните остатъци от енергия на уреда, защото, едновременно с

оргазма на Кей, пералнята експлодира.

— Мамка му!

Кей, която бе хвърлена на пода, се вторачи в локвата от сапунена вода, обсипана с

изгорени жици и вонящи дрехи. Въздъхна ядосано, когато си помисли за предстоящите

разходи. Колко ли струваха пералните напоследък? Сигурно идваха с всички възможни

допълнения — вграден факс, телефон и интернет връзка. Май щеше да е по-добре да си купи

просто един мощен вибратор. Винаги можеше да изпере дрехите си в мивката. Но пък

пералнята беше важно нещо. Без нея не би достигала такова върховно удоволствие. Трябваше

да я подмени.

— Майната й — промърмори, като се надигна и излезе от кухнята, за да обмисли

положението.

Кей живееше прост живот. Апартаментът й бе семпъл и почти отчайващо спартански.

Имаше три помещения: кухня, спалня/хол и баня. Холът, където се намираше в момента,

съдържаше само вехт матрак, одеяла, проснати на голия дървен под, и малък телевизор в

ъгъла. Кей не се интересуваше от изкуство или украшения. Смяташе ги за безсмислен

излишък. Наслаждаваше се на собствената си компания, макар че пералнята й се бе

превърнала в необичаен приятел. Тази мисъл предизвика кратък прилив на тъга, но

жалейният й период приключи бързо. Беше време за нещо ново. Но как? Трябваше да намери

поне двеста лири за приличен модел пералня с достатъчно висока скорост на цикъла за

сушене. Но пък не разполагаше с такива пари. Всъщност въобще не разполагаше с пари.

Потисната, тя грабна чантата си от пода и излезе, за да огледа витрините на магазините.

Бъркотията в кухнята си остана непипната. Щеше да се заеме с нея по-късно. Перспективата

да разглежда скъпи перални през стъклата на витрините бе достатъчно тегава. Чистенето

щеше да й дойде в повече.

Площад „Олд Едуард“ бе противно място. Тълпи хора се бутаха във всички посоки и

вонеше на риба и месо от пазара. Вегетарианката Кей едва се сдържаше да не повърне от

миризмата. Това, което й пречеше да яде месо, не бе любовта към животните, а мисълта за

гнусните мазни пържоли и филета в стомаха й. Но дори без месарските щандове и стотиците

хора, площадът все пак си бе гаден. Кей предпочиташе да избегне пазаруването винаги,

когато бе възможно. В живота й бе имало само няколко случая, когато бе обзета от

настойчивото желание да купува нещо. Седеше си в апартамента и си купуваше храна от

магазинчето на ъгъла. А там не продаваха перални. Кофти работа. Ако продаваха, сигурно

щяха да са адски евтини.

— Момичето ми! — извика едър мъж и плесна изненаданата Кей по тила.

— Какво искаш, мамка ти? — изръмжа тя и стисна юмруци, сякаш се готвеше за битка.

— Ами не знам. Един минет ще ми дойде добре. Но ще платя допълнително за пълната

програма.

Кей се озъби. Джед беше въплъщение на гадостта. Беше откачен на тема секс и за

съжаление, също така откачен по нея. Никога не успяваше да разбере това. Да, беше слаба и

сравнително привлекателна с тъмна къса коса и бледа кожа, но излъчваше гняв и омраза. Не

се смяташе за приятна личност, нито за нечия добра приятелка и никога не бе имала

желание да бъде такава. Защо Джед, едър глупак, в най-добрия случай, имаше такъв мерак да

я чука, бе загадка за нея. Вероятно някои мъже просто се кефеха на риска да бъдат

кастрирани всеки момент.

— Не можеш да си позволиш разходите — презрително отвърна тя.

Джед се ухили широко.

— Искаш ли да се обзаложим? Току-що спечелих двеста и петдесет кинта от тотото.

Мислиш ли, че струваш повече?

Кей се канеше да се отдалечи от него. Нямаше нужда от такива простотии днес. Но

когато се завъртя, погледът й бе привлечен от блясъка във витрината на лъскав магазин за

домашни потреби. Подобно видение се срещаше само по филмите — неземен блясък,

съсредоточен около нещо толкова привлекателно, което моментално я зашемети. Тя осъзна в

миг, че бе намерила заместителя — пералня с висока скорост на сушене, толкова

съблазнителна, че трябваше да е изложена в секс магазин.

Откъсвайки очи от красивото видение, тя се завъртя обратно към Джед.

— Какво очакваш за двеста и петдесет кинта? — попита го тя.

Джед никога не бе и сънувал, че някой ден ще да влезе в дома на Кей. Красивата Кей, за

която бе сигурен, че никога нямаше да чука. Повечето момичета, които познаваше, бяха

лесни и ги бе чукал безброй пъти. Но не и Кей. Тя устояваше на мераците му неумолимо и

Джед почти се бе примирил с това. Но се радваше, че бе опитал днес. Печалбата му от

тотото бе ниска цена за секс с тази озадачаваща жена.

— Пералнята ми експлодира — промърмори Кей, за да обясни бъркотията в кухнята. —

Обичам да седя върху нея, докато се изпразня. Тя е единственото нещо, което ме вълнува

сексуално, та не мисли, че ще се кефя на секса с теб. Ще бъда отдалечена и невъзбудена.

Запазвам страстта си за новата си пералня.

Джед реши, че това бе справедливо и не обърна внимание на наводнената кухня. Той

последва Кей в хола и послушно седна на матрака, а тя изчезна в банята. Върна се след

малко и сърцето му заби учестено. Кей застана пред него по черен дантелен сутиен и