Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Тя е съвсем студена.

По-студена, отколкото Джей Джей е очаквал, че може да бъде човешката плът. Това го очарова. Ченгетата по телевизията го наричат мъртвешко изстиване – онзи стадий на разлагането, който учените означават като алгор мортис.

Горката Ем.

На всеки час телесната ѝ температура спада с градус и половина и сега почти се е изравнила с температурата в неотопляваната стая, където лежи. Нейната стая. Последният ѝ дом. Той отмята косата от призрачно бледото ѝ лице и нежно я прегръща с една ръка. От вътрешността на тялото ѝ се чуват странни звуци. За момент му се струва, че тя диша. Че възкръсва. Той долепя ухо до гърдите ѝ и се вслушва, за да чуе дали сърцето ѝ бие. Нищо. Премества главата си надолу по тялото, гали стройните ѝ бедра, притиска бузата си към гладкия ѝ корем. Сега разбира какво става.

Газовете и течностите в тялото ѝ. Тя може да е мъртва, но в нея все още има живот – микроскопичните обитатели на червата ѝ, все още живи частици от Ем. Живот след смъртта. Той се пита дали все още в мозъка ѝ има мисли – гърчещи се в предсмъртна агония като бактериите в корема ѝ. Дали спомените изчезват изведнъж като сърдечния ритъм, или продължават да съществуват след последното издихание, да гният часове, дни, месеци след смъртта? Той знае, че мозъкът може да се поддържа жив дори когато всички останали органи са мъртви. Може би там пребивава душата?

Джей Джей се плъзга покрай нея, подпира се на лакът и поставя пръсти върху слепоочията ѝ. Вглежда се в безжизнените очи и казва нещо, което никога досега не е изричал:

– Обичам те.

Усещането е прекрасно. Самото изричане на тези думи го кара да се чувства добре. Това е божията воля. Бог е любов. Бог му изпрати Ем. Тя е негова. Доближава устни до лицето ѝ.

– Да, Ем, обичам те. Много те обичам.

35

ВАТИКАНЪТ

Двама швейцарски гвардейци придружават специалния съветник през Cortile de Sisto V, двора на Сикст V – бившия свинар, превърнал се в папа. Ботушите им чаткат насечено по каменното стълбище към Апостолическия дворец. От седемнайсети век досега десетте стаи отпред, включително медицинския кабинет, образуват така наречения appartamento nobile – официалната зимна резиденция на Светия отец.

Папският секретар превежда Андреас Патикос през вестибюла и го оставя в малкия кабинет. Верният грък познава Светия отец от трийсет години. Той е неговите очи и уши във външния свят. Андреас започва да крачи нервно, докато вратата не се отваря. Старият му приятел влиза.

– Ваше Светейшество. – Гъркът се покланя. – Надявам се, че сте добре.

Старият папа се усмихва:

– Доколкото един старец на осемдесет може да е добре. Казал си на секретаря ми, че носиш спешна новина.

– Така е – изражението му се променя. – И се опасявам, че не е добра.

Папата се настанява на стол с висока облегалка.

– Спешните новини рядко са добри.

– Писателката – мъртва е.

Вестта видимо разстройва Отеца.

– Мир на духа ѝ – прекръства се. – При какви обстоятелства е починала?

– Намерили са я в океана близо до мястото, където живее в Америка. Не е произшествие. От достоверен източник научихме, че лосанджелиската полиция разследва смъртта ѝ като убийство.

Папата навежда глава и се замисля. По-късно ще се моли за душата ѝ. Ще се моли и най-лошите му опасения да не се окажат верни.

Съветникът не споделя повече подробности, особено по-кървавите – за изтръгнатото око, за следите от мъчения. Негово Светейшество вдига глава. Бледите му очи, видели толкова много грях и толкова много мъдрост, се втренчват във верния му служител.

– Андреас, ако разполагаш със знание, което би могло да помогне за залавянето на убиеца, трябва да го съобщиш на полицията.

– Разбирам, Ваше Светейшество.

– Църквата стори много, за да обедини различните фракции, модернистите и консерваторите, но не може да поддържа екстремистите.

– Ваше Светейшество...

Папата го прекъсва, като вдига ръка:

– Те имат добри намерения, но са прекалено фанатизирани. Трябва да сме научили този урок от историята.

Гъркът отстъпва пред този аргумент:

– Така е, Ваше Светейшество.

– А за другото... Затворихме ли вече тази глава?

– Мисля, че не – отговаря Патикос, като присвива очи. – Боя се, че точно обратното. Заради това нещастие страниците вероятно ще останат отворени – за известно време.

36

ЛОС АНДЖЕЛИС

В пет сутринта Мици започва новия си живот.

Прибира уискито, сварява си прясно кафе и преглежда сметките, чието плащане не може да отложи, и бележките, които ѝ напомнят, че трябва да плати таксите за извънучилищните занимания на момичетата. Това сломяващо волята занимание ѝ напомня, че дъщерите ѝ ще ходят на ски през уикенда, а срокът за плащане на последната вноска отдавна е изтекъл. Тя няма пари, но някак трябва да намери. Струва ѝ се важно да ги изпрати далеч от дома точно в този момент. Екскурзията до Маунт Болди ще им се отрази добре.