Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Стар свещеник съблича обредните си одежди. Иподяконите събират молитвените книги, гасят свещите, оправят възглавничките за коленичене.

ИНТЕРИОР

Църквата се изпразва и потъва в мрак. Изщракване на ключ от заключването на тежката входна врата.

Отдалечаващи се стъпки по каменните стълби отвън.

На светлината от джобно фенерче се появява мъжко лице. Лъчът осветява плочките на църковния под. Чуваме стъпките му, докато върви и следваме подскачащата светлина. Светлото петно спира и се насочва към мястото, където е заключена торинската плащаница. Вижда се ключалката. Ръка в гумена ръкавица пъха ключ и го завърта. Чува се изщракване и когато вратата се отваря, фенерчето осветява плащаницата.

За две-три секунди нищо не се случва.

Изведнъж проблясва нож.

Изглежда, че невидимият посетител се кани да раздере плащаницата. Да я повреди. Да я унищожи. Светлият лъч се плъзва по плащаницата – появяват се петна (образи, напомнящи онези, които току-що сме видели в началните кадри).

Чува се силен трясък. Фенерчето бързо изгасва.

ЕКСТЕРИОР

Отвън две момчета ритат топка и тя се удря в капаците на църковните прозорци. Те грабват топката и побягват уплашени.

ИНТЕРИОР

В полумрака виждаме лицето на мъжа с ножа, който чака търпеливо.

След като не чува други обезпокоителни звуци, продължава това, което прави.

БЛИЗЪК ПЛАН

Острието на ножа бавно се плъзга по повърхността на древното платно като точене на бръснач върху кожен каиш.

Ножът изчезва. Пауза. Тиксо – като онова, което криминалистите използват за снемане на отпечатъци. Някой го залепва и пак го отлепва.

ЕКСТЕРИОР, ЕРУСАЛИМ, 32 Г. СЛ.ХР.

Камерата бавно показва хълмист пейзаж от Близкия изток, дървета, камили, тълпа от хора, които се блъскат и надничат да видят нещо. Събират се все повече и повече. Чуваме мъжки глас.

Камерата се издига над главите на множеството и показва Христос, който проповядва.

Мици вдига поглед от сценария и се замисля. Нещо е привлякло вниманието ѝ. Тя отново поглежда задрасканите редове.

Тиксо – като онова, което криминалистите използват за снемане на отпечатъци. Някой го залепва и пак го отлепва.

В дясното поле на страницата е написано на ръка: *прекалено деликатно/н. пр.

„Н. пр.“ вероятно означава „нуждае се от преработка“. Тя размества планината от папки и след кратко ровене намира следващия вариант. В него пише:

Ножът изчезва. Пауза. От лявата страна на кадъра се появява кремав хартиен плик. Някаква ръка вдига плащаницата и леко я изтръсква. От плата падат миниатюрни влакна и кафеникави прашинки. Ръката запечатва плика.

Мици се пита защо Тамара е променила текста. Какво не е било наред в първоначалния вариант? Тя сравнява двата сценария. Единствената видима промяна е премахването на изречението „като онова, което криминалистите използват за снемане на отпечатъци“. Мици се залюлява на стола, сякаш се надява, че движението ще размести някоя заседнала мисъл, блокираната ѝ интуиция. Решава да отиде при Матюс, за да поиска разрешение да изпрати Ник в Торино. Никой от двамата няма да е доволен, но няма друг начин.

Клетъчният телефон на бюрото ѝ иззвънява и тя вдига.

– Мици Фалън – представя се, като все още гледа сценария и се чуди за промените.

– Аз съм.

Тя се вцепенява.

Алфи!

Сърцето ѝ подскача. Тя дръпва телефона от ухото си и го поглежда гневно. Прекъсва, без да чуе какво говори мъжът ѝ. Струва ѝ се някак недостатъчно просто да затвори. Затова изключва телефона напълно. Знае, че трябва да говори с него. Но не сега. Не и преди да е сигурна, че е достатъчно силна за целта.

39

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Управителят Джон Джеймс застава на входа на цеха точно когато сирената оповестява началото на предиобедната почивка в единайсет часа.

– Чакайте! Чакайте!

Налага се да крещи, за да надвика шума от тътренето на столове по дървения под.

– Изчакайте. Искам да ви съобщя нещо.

Шумът отслабва и трийсет жени го поглеждат недоволно. Някои бързат да отидат до тоалетната, други – за кафе или безалкохолно, но най-нетърпеливи са тези, които искат да запалят цигара.

– Снощи Ема Варли подаде молба за напускане и няма да идва на работа.

Съобщението предизвиква няколко изсвирвания и вяло ръкопляскане.

– Това означава, че имаме свободно място за шивачка. Ако познавате някого, който има нужда от работа, кажете му. Кандидатите трябва да представят препоръки от предишен работодател. Това е.

Шумът се възобновява и жените тръгват да излизат. Джей Джей се отдръпва, за да им направи път.

– Добре, че се отървахме от тая – измърморва Джени Харисън, когато се приближава. Трийсетгодишната брюнетка носи косата си вързана на мазен кок и цялата е омацана с грим. – Кучката и без това нищо не вършеше, дърпаше ни назад.

Джей Джей се чувства длъжен да я защити: