Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Може да е имало прилив. – Мозъкът на Ник най-после заработва в една и съща часова зона с тялото. – Или пък не го е интересувало. Може би е искал да се отърве от трупа само колкото да се измъкне от града.

– Добър си – казва тя с усмивка, разкриваща защо преди десет години всички полицаи в участъка все търсеха повод да се навъртат около бюрото ѝ. – Ще ми липсваш, когато отидеш да хващаш омари за „Смъртоносен улов“1.

Ник се засмива:

– По „Дискавъри“ не дават ли други предавания освен тази глупост?

– Другите не са интересни.

Двамата тръгват един след друг по самия ръб на кея, покрай парапета, за да не тъпчат отпечатъците от гуми. Ник закрива очите си с ръка и бавно оглежда аквариума и океаноложката лаборатория. Накрая забелязва каквото търси.

– Камери за наблюдение на приливите. – Посочва две малки камери, монтирани на високи стълбове. – Предават кадри онлайн.

– Убий ме, ако животът ми стане толкова скучен, че да реша да ги гледам.

– За всеки има по нещо, Миц. – Ник посочва друг стълб, на който е монтирана охранителна камера. – Тази е повече по твой вкус. – Прави знак с ръка като водещ на телевизионен магазин, рекламиращ купчина боклуци, които можете да купите само ако позвъните в следващите десет минути. – Специален канал за красиви и талантливи полицайки от Лос Анджелис с участието – да се надяваме – на убиеца на Дамата с големия пръстен.

1 Американска риалити програма за лова на кралски краб (голям кралски рак) в Берингово море. Уловът му се счита за една от най-смъртоносните професии. – б. р.

5

КЪСНО СЛЕДОБЕД

Ейми Чан облича престилка, слага си гумени ръкавици и влиза в новообзаведената морга. Помещението е бездушно подземие от неръждаема стомана, осветено от слаби зелени и сини лампи. Стоманени хладилни камери, умивалници, колички, табли и инструменти обграждат голяма маса за аутопсии по средата – с грубовати кранове и зловещи отточни дупки, последни двери за кръвта и телесните течности на покойниците. Прекалено много мрачен смъртоносен метал за вкуса на Ейми. Пълна противоположност на спретнатото моминско жилище на трийсет и две годишната патоложка, където единствената стомана са ножовете в красивата кухня с голям прозорец, гледащ към малка, добре поддържана градина.

Преминала пълен ремонт преди по-малко от седмица, моргата вече мирише на дезинфекциращи препарати. Ейми поглежда съчувствено плътта и кокалите, проснати върху масата. За нея тленните останки все още са човешко същество – отчаяна жена, разчитаща на нейната експертна помощ.

– Коя си ти? Какво можеш да ми кажеш, скъпа? Какви тайни имаш да ни разкриеш?

Дори от пръв поглед е очевидно, че жертвата е изпитала непоносима болка, преди да умре. Всички рани са нанесени преди смъртта. Устните ѝ са разцепени, липсват зъби, на мястото на лявото око зее ужасяваща дупка – смразяващо кръвта свидетелство за мъченията, на които е била подложена.

Ейми разчиства работното си място. Наглася монтирания на тавана двоен операционен прожектор и слага на главата си малка походна камера, за да заснеме в близък план всичко, което ще види и каже по време на аутопсията.

– Жертвата е добре поддържана жена на около четиридесет или петдесет. Преди смъртта е получила тежки лицеви наранявания, при които е загубила лявото си око и двата горни резеца.

Ейми се вглежда в две груби натъртвания от двете страни на лицето.

– Има следи от наскоро извършена пластична операция, все още незараснали белези от лифтинг около ушите и врата.

Ейми осъзнава, че жертвата вероятно е възлагала големи надежди на тази по-благоприятна среща със стоманеното острие, очаквала е да изглежда по-млада и по-привлекателна. В гласа ѝ прозвучава състрадание:

– Нараняванията по двете бузи не са от козметични процедури, причинени са от удари – най-вероятно с вътрешната и с обратната страна на дланта. – Ейми се навежда, за да разгледа по-добре. – От лявата страна има следи от силен удар, вероятно от юмрук. Тъканта е цепната до самата кост.

Патоложката насочва вниманието си към врата.

– Жертвата е изгубила много кръв от хоризонтален седемсантиметров прорез през сънните артерии. Тази рана е причинила смъртта. Дори да беше преживяла кръвозагубата, щеше да умре от въздушна емболия.

Прецизността на прореза прави впечатление на Ейми. Убиецът не се е колебал. Бил е уверен, безмилостен.

Ейми вдига ръцете на мъртвата, пръстите ѝ са с добре оформен маникюр. Патоложката вече е изрязала ноктите за анализ на микроследи и е взела отпечатъци от пръстите.

– Няма следи от сериозна съпротива, но по китките се виждат белези, показващи, че може би е била връзвана.

С помощта на специално тиксо Ейми прихваща от сивкавата кожа няколко нишки, за които е сигурна, че са от въже. Отдръпва се малко и оглежда цялото тяло, като отделя специално внимание на стъпалата, коленете, лактите и дланите.

– На обичайните места не се виждат драскотини и ожулвания. Няма индикации, че тялото е било влачено по каквато и да е повърхност.