Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Да. Но британските момичета не се впечатлиха толкова много от мен. Младите мъже, които учат генетика, не са и наполовина толкова интересни, колкото тези, които следват изобразително изкуство.

– Нали знаете, че англичаните и французите не се погаждат много? – вмята Урсула.

– Мислех, че Европа е едно голямо щастливо семейство.

– Никак даже. Французите мразят англичаните – смятаме ги за недодялани. Англичаните мразят французите – мислят ни за надменни. Холандците мразят белгийците, защото смятат, че територията им е тяхна; белгийците мразят холандците, защото са грубияни и готвят ужасно. А всички мразят германците.

Тримата се разсмиват. Едуар продължава разказа си:

– През по-голямата част от кариерата си работех в отдела за научни изследвания на карабинерите, но от време на време идвах във Франция при баща си. Точно при едно такова посещение срещнах Урсула и осъзнах, че искам да прекарам живота си с нея.

– Известно време живяхме в Италия – обяснява тя, – но аз съм французойка и Ница винаги е била мой дом.

– Мой също – подема Едуар. – Когато почина, татко ми остави къщата и бизнеса си, затова се върнахме тук.

– И сега правите пластични операции?

Едуар поглежда ужасено американеца:

– О, не! Това би било катастрофа. Имаме много добри хирурзи. Просто разширих клиниката и сега имаме лаборатория за ДНК изследвания. Клиентите ни са от френския хайлайф – хора, които се стремят да избегнат скъпи дела за бащинство.

Колата намалява преди поредния пункт за плащане.

– Ами вие? – пита Урсула. – Какво ви превърна в човека, който сте сега?

– Смъртта – отвръща Ник. – Смъртта на родителите ми. Смъртта на жена ми и детето ми. Смъртта ме е формирала повече, отколкото всичко друго в живота.

13 Много добре (фр.) – б. пр.

136

ЛОС АНДЖЕЛИС

Часът е 3,45 и страдащият от безсъние Тайлър Картър гледа някаква тъпотия по телевизията – повторение на шоуто на Конан14.

Когато мобилният му телефон иззвънява, това даже го радва. Всичко, което би облекчило скуката в мъртвите часове между полунощ и зазоряване, е добре дошло.

– Ало?

Разговорът продължава по-малко от минута, но когато затваря, Картър осъзнава, че ще промени всяка секунда от живота му в обозримото бъдеще.

Това е обаждането, за което е мечтал. Записва няколко неща в бележника, който държи до леглото си, после отива под душа. Десет минути по-късно вече е облечен, в колата и нарушава ограниченията за скоростта по пътя към участъка.

14 Conan – американско тв токшоу с водещ Конан О’Брайън – б. р.

137

ТОРИНО

Към десет Джорджо Фуско извиква лейтенант Капелини в кабинета си. Четиридесет и пет годишният капитан стои с лице към стената и ръце зад гърба, изглежда угрижен.

– Capitano?

Той се обръща:

– Седни.

Тя се настанява на стола от другата страна на бюрото.

– Намерили са трупа на Роберто Кракси.

– Така ли? – Гласът ѝ не издава никаква емоция.

– В стара църква в източния край на града. Две деца го открили. Закараха го в патологията. – Той отмества очи към герба на карабинерите, закачен на стената зад бюрото му. – В корема му имало забучен метален шиш и вратът му бил счупен. – Обръща се отново към Капелини. – Този човек, каквото и да мислим за него, беше един от най-храбрите и надеждни войници на Италия.

Тя присвива очи:

– Si, capitano. Разбирам. Какво става с жена му?

– Нямаме новини. – Фуско започва да крачи напред-назад. – Кажи на Фабио Гория новината за Кракси. Да видим дали най-после ще се разприказва.

Тя кимва.

– Полицаите, които правят оглед на църквата, казаха, че един от саркофазите вътре бил отворен, а тленните останки – извадени. Дрехите на Кракси били покрити с пръст и мухъл, идентични с тези от саркофага. Някой го е държал затворен вътре. После го е пуснал, за да го убие.

Карлота не казва нищо.

– Лейтенант, има ли в това разследване нещо, което не знам? Нещо, което трябва да ми кажеш?

– Не, господин капитан.

Фуско не е убеден, че това е истината.

– Преди известно време ми поиска хора, защото подозираше Кракси в международна фалшификация – продаване на секретна информация, вероятно свързана с ДНК проби, взети от Торинската плащаница, но сега имаме едно убийство в Америка и три тук, в Италия. – Той заобикаля бюрото и се надвесва над нея. – Карлота, оценявам, че искаш да защитиш репутацията на карабинерите – точно затова дадох разрешение за това разследване, но няма да допусна да криеш от мен информация, която може да предотврати нови убийства.

Тя свива невинно рамене:

– Капитане, знам само това, което вече ви казах. Зад дейността на Кракси може да се крие още много, но досега разследването не се е натъкнало на нищо извън връзката му с Марио Сакони.

Той я поглежда изпитателно. Капелини е от най-енергичните му служители. Една от малкото жени с чин лейтенант при карабинерите и с обещаващи перспективи пред себе си. Трябва да ѝ се довери.

– Някакви новини за американския детектив?

Тя поклаща глава:

– Още не. Но ще се появи.

– Главният комисар е говорил с неговия началник в Америка за намесата му на мястото на убийството и знаеш ли какво му отговорил той?

Карлота запазва мълчание.