Само напред

Всъщност, да се научим да свирим, бе идея на Рейф. Изнуди родителите си да му купят китара като стана на четиринадесет. Скоро и моите родители направиха същото. Усмихвам се с умиление като си спомня за търпението им в онези дни. Къде пише, че родителите трябва да търпят гротескно силен и отвратително фалшив звън на китара, както и всичко останало?

Научихме акордите, стремяхме се към едни и същи мелодии. Точно това правехме и на шестнадесет. Щяхме да създадем рокгрупа, да станем известни. Вярвахме в себе си. А какво може да ви попречи, ако вярвате в себе си? Желаехме едно и също нещо. Щяхме да подчиним света на желанието си.

Но не се случи, разбира се. Въпреки всичкото време, прекарано заедно, въпреки общите неща между нас, ние все пак си оставахме различни. Моите приятелки бяха сладкодумни, неговите — простовати. След училище аз имах запазено място в колеж, а Рейф — не.

Заминах. Виждахме се само през ваканциите и през случайните пиянски уикенди, когато Рейф се домъкваше до колежанското градче, напиваше се и плямпаше цяла вечер. Нямаше как да репетираме повече, постепенно идеята за рокгрупа започна да отмира. Но друг път, излегнати на пода в стаята ми, прекалено вкочанени, за да се изправим, си повтаряхме, че ще я направим. И така вместо музика, започнахме да споделяме нещо друго — една идея.

Какво кара хората да мислят за други светове, за реалността, която никой не вижда? Не може да са само книгите, защото много хора четат, но малко вярват и чувстват това, което аз вярвах и чувствах. Сигурно някои неща се случват на определени хора така, както и на мен. Случайно възприятие или необяснимо събитие, нещо, което ги кара да не си спомнят първопричината. Не мисля, че много от тях са видели мъж без глава на балкона като малки, но нещо друго трябва да им се е случило, нещо, което ги е накарало да повярват. И ги е повело през тъмни стаи — протягат се в копнеж да достигнат онова, което искат да повярват, че е там. При мен бе по-различно. Освен това бях взел Рейф със себе си.

Осъзнах, че мозъкът, който използваме през деня, е оня същият, който е при нас и през нощта. Това може да не прозвучи като умна и извисена мисъл, но всъщност вцепенява всички останали, както ще покажат следващите събития. Умът, който привлича сцени и събития отникъде в сънищата ни, е същият, който може само бледо да си представя, докато сме будни. Ум, който се изплъзва, изменя посоката. Хрумна ми, че ако успея да накарам мозъка си да работи докато е буден така, както докато спя, ще мога да сънувам, докато съм буден и да видя различен свят.

Опитахме с Рейф да го направим, опитвахме години наред. Правехме упражнения за концентрация, за медитация. Не се получи, загубихме интерес и така се провали още едно постижение на Новия Век.

Сега разбирам, че дори тогава сме се движели в различни посоки. Връзките, които невидимо ни свързваха, вече бяха започнали да се охлабват. Споделените преживявания и детското приятелство могат да ни отведат надалеч, но не могат да се борят с останалия свят, дори със самите нас.

Когато напуснах колежа, бях по-зрял и по-тъжен. Върнах се при родителите си, докато изясня какво ще правя с живота си. Рейчъл остана в колежа за по-висока степен.

Срещнах Рейчъл в колежа през първия семестър. Влюбихме се. Беше простичко и прекрасно. Наслаждавахме се един на друг, опознавахме се бавно. Сякаш по някаква странна интуиция знаехме, че това ще е най-добрият начин. Минаха месеци преди да се случи неизбежното, но когато стана, ние на мига се разделихме с предишните си партньори.

Как казвате на някого, че го обичате? Спомням си толкова много ситуации, толкова мигове. Седим в горното отделение на автобуса, усмихваме се един на друг, безмълвни от силата на чувството. Топла стая в тъмен зимен следобед, слаб зелен блясък от стереото в ъгъла и бели лъчи от лампите отвън. Вървим, прегърнал съм я, чувствам тялото й до моето, свиваме зад ъгъла. Стоим на различни чинове, извръщаме се по едно и също време, усмихваме се един на друг, показваме си, че все още сме тук. Лежа в леглото до нея с ръка върху гръдта й, заслушан в ритъма на спящия й дъх.

Всеки си спомня лошите неща, но как разказваме за добрите? Мога да ви ги разкажа, но не мога да ви накарам да ги видите. Все едно да изпратя картичка от мястото, където съм, но да ви забраня да ме посетите.

Обичах я. Все още я обичам. И винаги ще я обичам.

Провалих се последната година в колежа. Рейчъл бе много привлекателно момиче — най-красивото, с което някога съм бил. За съжаление и други я забелязаха. Бях ненадежден, бях зает. Вече не се поглеждахме често. Рядко и вяло се прегръщахме.