Самотата на простите числа

През първата година от следването си Матия научи, че между простите числа съществуват някои още по-специални. Математиците ги наричат прости близнаци. Това са двойки, които са едно до друго, всъщност почти едно до друго, защото между тях винаги има едно четно число, което не им позволява да се докоснат, например 11 и 13, 17 и 19, 41 и 43. Ако човек търпеливо продължи да брои, ще забележи, че колкото по-нататък отива, толкова по-рядко се срещат. Ще се сблъсква с все по-изолирани прости числа, изгубени в това изпълнено само с тишина и отмереност пространство. Тогава в него ще се прокрадне изнервящо предчувствие, че близостта на двойките до този момент е била само случайност, че истинската им съдба е да останат сами. Накрая, когато вече усеща, че се предава, когато вече няма желание да брои, ще срещне следващите близнаци, преплетени един в друг. Сред математиците съществува мнението, че колкото и напред да се отива, все ще се попада на друга двойка, макар и никой да не знае точно къде се намира тя, докато не я открие.

Матия си мислеше, че и той и Аличе са такива, двама прости близнаци, самотни и изгубени, близки един до друг, но не достатъчно, за да могат да се докоснат наистина. Никога не й го беше казвал. Когато си представяше, че го прави, тънкият слой пот по дланите му се изпаряваше напълно и цели десет минути не беше в състояние да докосва каквото и да било.

Един зимен ден се върна вкъщи, след като беше прекарал следобеда при нея. През цялото време тя не бе правила нищо друго, освен да сменя каналите на телевизора. Матия не обръщаше внимание нито на думите, нито на образите. Десният й крак, опрян на малката масичка в хола, превземаше зрителното му поле, като нахлуваше в него отляво, подобно на змийска глава. Аличе свиваше и прегъваше пръсти с хипнотична равномерност. От това повтарящо се движение в стомаха му се образува твърда и тревожна буца и той се насилваше да държи погледа си закован в една точка колкото може по-дълго, за да не се променя нищо пред очите му.

Вкъщи взе десетина чисти листа от тетрадката с телчета, достатъчно количество, за да може писалката да пише меко по тях, без да драска върху твърдата повърхност на масата. Подравни листовете с ръце, първо отгоре и отдолу, после отстрани. Избра най-пълната писалка от тези на бюрото, махна капачката й и я постави отгоре, за да не я загуби. После, без да брои квадратчетата, започна да пише точно в центъра на листа.

2760889966649. Затвори писалката и я постави отстрани на листа. Две хиляди седемстотин и шейсет милиарда осемстотин осемдесет и девет милиона деветстотин шейсет и шест хиляди шестстотин четирийсет и девет, прочете на глас. После го прошепна, сякаш за да свикне с тази скоропоговорка. Реши, че това ще е неговото число. Беше сигурен, че никой друг на света, никой друг в цялата история на света не е размишлявал върху това число. Вероятно досега никой дори не го е писал на лист и още по-малко произнасял на глас.

След миг колебание слезе два реда надолу и написа 2760889966651. А това е нейното, помисли си. В главата му цифрите приемаха синкавия цвят на крака на Аличе. Оцветен от светлината на телевизора.

Биха могли да са и прости близнаци, си помисли Матия. Ако са…

Замря за миг при тази мисъл и започна да търси делители за двете числа. С 3 беше лесно — достатъчно бе да събере цифрите и разбираше дали числото се дели на 3. Пет поначало беше извън играта. Може би имаше правило и за 7, но Матия не си го спомняше вече и затова започна да дели подред. 11, 13 и така нататък, като сметките ставаха все по-сложни. Докато пробваше с 39, сънят го обори за първи път и писалката му се подхлъзна надолу по страницата. Когато стигна до 47, заряза сметките. Вихърът, който изпълваше стомаха му в къщата на Аличе, се бе разпръснал, разтворил се бе в мускулите му като миризмите във въздуха, и вече не го усещаше. В стаята бяха само той и куп разхвърляни и изпълнени с безполезни деления листове. Часовникът показваше три и петнайсет сутринта.

Матия взе първия от листовете с двете числа, написани в центъра, и се почувства като идиот. Скъса го наполовина и после още наполовина, след това опъна ръбовете така, че да може да ги прокара като острие под нокътя на лявото си кутре.