Сан Феличе

Затова кралят реши да пише още същата вечер на кралицата и да изпрати куриер с тази щастлива вест; щом установиха реда за утрешния ден, щом пратениците си отидоха, след като бяха удостоени с честта да целунат ръка на краля, негово величество взе перото и започна да пише:

„Мила учителко,

Всичко върви според нашите желания, за по-малко от пет дни стигнах до вратите на Рим и утре ще вляза тържествено в града. Всичко живо бяга пред нашите победоносни войски, утре вечер ще пиша от двореца Фарнезе на Негово светейшество, че ако желае, може да празнува заедно с нас Рождество Христово в Рим.

Ах, да можех да пренеса тук и да му покажа моите ясли!

Пратеникът, когото изпращам да Ви донесе тези добри вести, е моят постоянен куриер Ферари. Позволете му за награда да обядва с горкия Юпитер, който сигурно скучае без мене. Отговорете ми по същия начин, успокойте ме за Вашето скъпо здраве и за здравето на многообичните ми деца, на които благодарение на Вас и на именития генерал Мак се надявам да завещая един не само благоденстващ, но и прославен престол.

Умората от похода не беше толкова голяма, колкото се опасявах. Вярно е, че досега можах да пътувам все с каляска и яздех само за удоволствие.

Само една черна точка е все още на кръгозора: когато напуснал Рим, републиканският генерал оставил петстотин души с един полковник в крепостта Сан Анджело — с каква цел? Не ми е съвсем ясно, но не са тревожа много, защото нашият именит приятел генерал Мак ме уверява, че те ще се предадат при първа подкана.

До скоро виждане, мила учителко, било че Вие дойдете да прекараме заедно Рождество в Рим, за да бъде празникът истински, било че след като всичко се усмири и Негово светейшество заеме отново престола си, аз ще се върна славно в моята държава.

Приемете, мила учителко и съпруго, и споделете с многообичните ми деца целувките от Вашия нежен съпруг и баща

Фердинанд“

„П. П. Надявам се, че на моите кенгура не се е случило нищо лошо и ще ги намеря живи и здрави, както ги оставих. Да не забравя — предайте най-приятелски привети на сър Уилям и на лейди Хамилтън; колкото до Нилския герой, той е навярно още в Ливорно — където и да е, съобщете му за нашите победи.“

Отдавна Фердинанд не бе писал толкова дълго писмо; но той се намираше във възторжено настроение, което обяснява словоохотливостта му; след като прочете писмото и остана доволен от него, съжали, че бе помислил за сър Уилям и лейди Хамилтън едва след като се бе сетил за своите кенгура, но не сметна, че за този пропуск на паметта си струва да препише едно толкова добре стъкмено писмо. Затова го запечата, повика Ферари, който — вече напълно възстановен след падането — се яви според обичая си готов за път и обеща, че писмото ще бъде предадено на кралицата преди пет часа вечерта на другия ден.