Сан Феличе

— Полковник Тиебо — продължи Шанпионе, — закълнете се и заповядайте на войниците си да се закълнат, че по-скоро ще измрете до един, отколкото да се предадете.

Всички вдигнаха ръка и извикаха:

— Заклеваме се!

Шанпионе пристъпи към своя адютант.

— Прегърнете ме, Тиебо — каза той, — ако имах син, на него щях да дам славното поръчение, което поверявам на вас.

Генералът и адютантът се прегърнаха и целунаха сред радостните възклицания и викове „ура“ и „да живее“ на гарнизона.

Часовникът на черквата Санта Мария дел Пополо отброи два часа.

— Майор Рисках — обърна се Шанпионе към младия пратеник, — четирите часа изтекоха и за голямо мое съжаление нямам право да ви задържам повече.

Майорът погледна към Рипета.

— Очаквате ли нещо, господин майор? — попита Шанпионе.

— Яздя ваш кон, господин генерал.

— Надявам се, че ще ми направите честта да го приемете, господин майор, като спомен за така кратките мигове, които прекарахме заедно.

— Да не приема или дори да се поколебая да приема вашия дар, господин генерал, би значило да се покажа неучтив. От все сърце ви благодаря.

Той се поклони с ръка на гърдите.

— А сега какво трябва да докладвам на генерал Мак?

— Всичко, каквото видяхте и чухте, господин майор, като добавите и това, че в деня, когато напуснах Париж и се сбогувах с членовете на Директорията, гражданинът Барас сложи ръка на рамото ми и каза: „Ако избухне война, за награда на вашите заслуги вие ще бъдете първият републикански генерал, натоварен от републиката да детронира един крал.“

— А вие му отговорихте?

— Аз му отговорих: „Намеренията на републиката ще бъдат изпълнени, давам честната си дума“, и тъй като никога не съм изменял на честната си дума, кажете на крал Фердинанд да внимава.

— Ще му кажа, господин генерал — отговори младият майор, — защото с командир като вас и с такива войници всичко е възможно. А сега, господин генерал, бъдете добър да ми посочите пътя.

— Сержант Мартен — каза Шанпионе, — вземете четирима души и придружете господин майор Улрих фон Рисках до вратата Сан Джовани. Ще ни настигнете по шосето за Сторта.

Двамата офицери се сбогуваха; предвождан от сержант Мартен и последван от четиримата войници, майорът препусна по виа дел Бабуино. Полковник Тиебо и неговите петстотин души се върнаха през Рипета към крепостта Сан Анджело, където се затвориха, а останалият гарнизон начело с Шанпионе и щаба му излезе под звука на барабаните от Рим през вратата Дел пополо.

L ФЕРДИНАНД В РИМ

Както бе предвидил генерал Мак, пратеникът му го настигна малко след Валмонтоне.

От всичко, което майор Рисках му разказа, генералът чу само това, че французите са опразнили Рим. Той изтича при краля и му съобщи, че по негово настойчиво искане французите започнали незабавно да се оттеглят, следователно на другия ден той щеше да влезе в Рим, а след осем дни ще завладее напълно римската територия.

Кралят заповяда да удвоят преходите и още същата вечер нощуваха във Валмонтоне. На другата сутрин продължиха похода и към обяд спряха в Албано. От хълма погледът обгръщаше Рим, а зад Рим стигаше до Остиа. Но не беше възможно войската да влезе в Рим още същия ден. Решиха, че ще тръгнат към три часа следобед, ще спрат на лагер на половината път, а в девет часа сутринта на следния ден крал Фердинанд ще влезе тържествено през вратата Сан Джовани и ще отиде направо в Сан Карло на благодарствения молебен.

И наистина в три часа тръгнаха от Албано, Мак на кон начело на войската, кралят и херцог Д’Асколи в каляска, ескортира-на от целия личен щаб на негово величество; отляво, от хълма Албано, тоест там, където преди хиляда осемстотин и петдесет години се е състояла разпрата между Клавдий и Милон, остана виа Апия, където правеха разкопки и затова я бяха изоставили на антикварите; към седем часа следобед спряха на около две мили от Рим.

Кралят вечеряше в разкошна палатка с три отделения заедно с генерал Мак, херцог Д’Асколи, маркиз Маласпина и най-фаворизираните придворни, които го придружаваха, когато дойдоха да му съобщят за пристигането на пратеници от града. Тези пратеници бяха двама кардинали, които не бяха се присъединили към републиканското правителство, представители на свалената от него власт и някои мъченици, каквито винаги бързат да посрещнат новите режими. Те идваха да получат от краля заповеди за утрешните тържества.

Кралят сияеше; и той като Паул Емилий, като Помпей, като Цезар, за които генерал Шанпионе разправяше преди три дни на майор Рисках, щеше да влезе триумфално в града.

Да бъдеш триумфатор не беше значи толкова мъчно, колкото му се струваше отначало.

Какво впечатление щеше да направи в Казерта, а най-вече в квартала около вълнолома, Стария пазар и Маринела разказът за това тържествено влизане и как щяха да се гордеят добрите ладзарони, когато научат, че техният крал е победил!

Победил бе, без да гръмне топ, тази страшна френска република, която се славеше досега със своята непобедимост! Генерал Мак, предрекъл всичко това, беше наистина велик мъж!