Сан Феличе

— Господин генерал, ще повторя топа, което току-що ви каза моят колега Тиебо: не се стеснявайте заради мене.

— Виждате ли, аз съм от тези играчи, които играят с открити карти. Вие имате шестдесет хиляди души, сто оръдия, припаси, които не знаете къде да денете. Аз — ако Жубер не ми изпрати трите хиляди души, които му поисках — имам девет хиляди войници, припаси за петнадесет хиляди оръдейни изстрела и два милиона патрони всичко на всичко. При подобен недостиг на средства разбирате, че е от значение да взема предпазни мерки.

И тъй като австриецът бе забравил кафето си, за да слуша, генералът го подкани:

— Пийте кафето си, докато е топло, майоре. Сципион държи много на своето кафе и препоръчва да се пие всякога горещо.

— То е наистина отлично — каза майорът.

— Изпийте го тогава, млади приятелю, защото, ако нямате нищо против, ще се качим на конете си, за да направим преглед на гарнизона, от който в същото време Тиебо ще избере своите петстотин души.

Майор Рисках изпи до последна глътка кафето си, стана и се поклони в знак на готовност.

Сципион пристъпи към генерала.

— Изглежда, че заминаваме, господин генерал? — попита той.

— Ех, да, драги Сципион! Нали знаеш, в нашия дяволски занаят никога и в нищо не можем да сме сигурни.

— Тогава, господин генерал, ще трябва да стягам багажа, да опаковам книгите, да прибера картите и плановете?

— Не, остави всичко, както си е — ще го намерим, като се върнем. Драги майоре — продължи Шанпионе, докато запас-ваше сабята си, — мисля, че генерал Мак ще стори много добре да се настани в този дворец. Ще намери отлична библиотека и карти — ще го помолите да запази моите книга и планове, аз държа много на тях, те са заедно с двореца нещо като залог, който оставям под ваша охрана. Тук ще му бъде особено удобно и затова, че насреща, както виждате, се издига огромният дворец Фариезе, където по всяка вероятност ще отседне кралят. Негово величество и неговият генерал ще могат да разговарят от прозорците си.

— Ако генералът отседне в този дворец — отговори майорът, — мога да ви уверя, че всички ваши притежания ще бъдат свещени за него.

— Сципион — каза генералът, — една униформа за смяна и шест ризи в куфара. Можете да го наредите веднага и да го закачат зад седлото ми, тръгваме веднага след прегледа на войската.

След пет минути заповедите на Шанпионе бяха изпълнени и пет-шест коня очакваха ездачите си пред вратата на двореца Корсини.

Майорът потърси напразно с поглед своя кон: конярят на генерала му доведе хубав отпочинал кон, с кобури с пистолети на седлото. Улрих фон Рисках погледна въпросително Шанпионе.

— Вашият кон беше уморен, майоре — каза генералът, — оставете го да си почине, ще ви го доведат по-бодър на площад Дел пополо.

Майорът се поклони в знак на благодарност и се качи на коня, Ебле и Тиебо също; малка охрана, сред която блестеше нашият отдавнашен приятел сержант Мартен, който все още се гордеете, че е пътувал от Инри до Рим в пощенска кола заедно с посланик, следваше на няколко крачки зад генерала; Сципион, задържан от домакински грижи, щеше да ги настигне по-късно.

Дворецът Корсини, където — казано мимоходом — е умряла Кристина Шведска, е разположен на десния бряг на Тибър; като протегне ръка, този, който живее там, може да стигне до отсрещната страна на виа Лунгара прекрасната сграда Фарнезина, обезсмъртена от Рафаело. Именно от огромния дворец Фарнезе и от очарователната зала, пристроена към него, Фердинанд бе препесъл всички антични и средновековни шедьоври, които показа — както видяхме — в двореца Казерта на младия банкер Аидрю Бейкър.

Малката група пое нагоре по виа Лунгара, по десния бряг на Тибър; от едната страна на Шанпионе яздеше майор Рисках, от другата — генерал Ебле; полковник Тиебо, малко по-назад, служеше за връзка между първата група и охраната.

Изминаха няколко крачки мълчаливо; след това Шанпионе заговори: