Сан Феличе

— Да, чух, господин генерал, но признавам, че не разбирам нищо.

— Сигнал за тревога.

Почти в същия миг из целия град забиха барабани.

— А тези барабани? — попита усмихнато австрийският офицер.

— Обща тревога.

— Така и предполагах!

— Всъщност много добре разбирате, че след писмо, каквото генерал Мак ми е направил честта да ми напише… Предполагам, че знаете писмото?

— Аз го писах.

— Много красив почерк имате, майоре.

— Но диктуваше генерал Мак.

— Генерал Мак има прекрасен стил.

— Какво става?… — продължи младият майор, като чуваше, че оръдията продължават да гърмят и барабаните да бият. — Аз не чух да давате някаква заповед! Познаха ли ме вашите барабани или са магьосници?

— Добре би било, особено за нашите оръдия, да са магьосници, защото, както знаете или не знаете, те са само девет. Виж-дате, че не са премного за вашия артилерийски парк от сто оръдия. Още един котлет, майоре?

— С удоволствие, господин генерал.

— Не, моите оръдия не гърмят сами и барабаните не бият от само себе си — аз бях дал вече заповед, преди да имам честта да ви видя.

— Предупреден сте били за нашия поход?

— О, и аз като Сократ си имам личен демон. Знаех, че кралят и генерал Мак са заминали преди шест дни, значи миналия понеделник, от Сан Джермано с тридесет хиляди души: Мишру от Аквила с дванадесет хиляди и Дьо Дама от Сеса с десет хиляди, без да броим генерал Назели с неговите осем хиляди, които се придружават от именития адмирал Нелсън и в този момент трябва да дебаркират в Ливорно, за да ни пресекат пътя за отстъпление в Тоскана. Да, генерал Мак е голям стратег, това е известно на пяла Европа, и вие разбирате, че като имам само дванадесет хиляди души, от които Директорията ми отнема три хиляди, за да засили гарнизона в Корфу…Сетих се, Тиебо — каза Шанпионе, — дадохте ли заповед тези три хиляди души да заминат за Анкона, откъдето ще отплават?

— Не, господин генерал — отговори Тиебо, — като знаех, че имаме, както казахте, само дванадесет хиляди души, аз се поколебах да намаля ефективите ви с тези три хиляди.

— Я гледайте — усмихна се с обикновеното си спокойствие генерал Шанпионе. — Вие сте забравили, Тиебо, че спартанци-те са били само триста238: когато трябва да се мре, броят няма зпачение. Дайте заповед, драги Тиебо, и да тръгнат още сега.

Тиебо стана и излезе.

— Вземете си едно крилце от това пиле, майоре — каза Шанпионе, — вие нищо не ядете. Сципион, който е едновременно мой интендант, камериер и готвач, ще помисли, че не харесвате кухнята му, и ще умре от мъка.

Младият австриец, който действително бе престанал да се храни, за да слуша генерала, започна отново да яде, явно смутен от голямото спокойствие на Шанпионе, което започна да му се струва като клопка.

— Ебле — продължи генералът, — веднага след закуската, докато ние с майор Рисках направим преглед на римския гарнизон, вие ще ни изпреварите и ще се приготвите да вдигнете във въздуха моста на Тевероне при Тиволи и моста на Тибър при Боргето, щом френските войски минат двете реки.

— Да, геперале — отвърна кратко Ебле.

Младият майор погледна Шанпионе.

— Една чашка от това вино от Албано, майоре — продължи Шанпионе, — от избите на негово светейшество е и любителите казват, че било добро.

— Значи, господин генерал — запита Рисках, като отпиваше малки глътки от виното, — вие ни оставяте Рим?

— Вие сте опитен военен, драга майоре — отговори Шанпионе, — и знаете, че в 1799 година, при властта на гражданина Ба-рас, не може да се защитава град, укрепен в 274 година от император Аврелиан. Ако генерал Мак идваше да ме нападне със стрелите на партите, с прашките на балеарците или дори с прочутите Антониеви катапулти, дълги седемдесет и пет стъпки, бих поел риска, но срещу стоте оръдия на генерал Мак би било лудост да го сторя.

Тиебо се върна.

— Заповедите ви са изпълнени, господин генерал — съобщи той.

Шанпионе му благодари с кимване.

— Все пак — продължи той — аз не изоставям напълно Рим. Не, Тиебо ще се затвори с петстотин души в укреплението Сан Анджело, нали, Тиебо?

— Разбира се, господин генерал, щом заповядате.

— И в никакъв случай няма да го предадете.

— В никакъв случай, можете да бъдете спокоен.

— Ще изберете сам хората си, все ще намерите петстотин души, готови да умрат за честта на Франция, нали?

— Няма да е мъчно.

— Впрочем ние заминаваме днес. Моля да ме извините, майоре, че разговарям пред вас за всички тия дребни грижи, но вие сте от занаята и ме разбирате. Заминаваме още днес. От вас, Тиебо, искам да се държите само двадесет дни — след двадесет дни аз ще се завърна в Рим.

— О, не се безпокойте, господин генерал, може да бъдат двадесет, двадесет и пет, тридесет дни.

— Само двадесет ми трябват, Тиебо, и дори ви давам честната си дума, че преди да минат двадесетте дни, ще дойда да ви освободя. Ебле — продължи генералът, — вие ще ме настигнете в Чивита Кастелана. Там ще се укрепя, позицията е добра, но все пак ще бъде от полза да се направят някои предни укрепления. Пак ще ме извините, нали, драга майоре?