Сан Феличе

„Господин генерал,

Обявявам Ви, че сицилианската армия, която имам чест да командвам под личните заповеди на краля, току-що премина границата, за да заеме римските владения, революционизирани и заграбени след Кампоформийския мир, революция и заграбване, непризнати от Негово величество краля на Сицилия, нито от височайшия му съюзник краля император; изисквам следователно да изтеглите незабавно от Цизалпийската република френските войски, които се намират на римска територия, както и всички заети от тях селища и крепости. Командващите различни бойни колони на Негово величество сицилийския крал имат категорична заповед да не започват военни действия там, където френските войски се изтеглят по моето изискване, но да употребяват сила в случай, че те окажат съпротива.

Заявявам Ви освен това, гражданино генерал, че ще сметна за неприятелски акт навлизането на френски войски на територията на Тосканското велико херцогство. Очаквам незабавния Ви отговор и Ви моля да изпратите обратно майор Рисках, когото Ви изпращам, четири часа след като получите писмото ми. Отговорът Ви трябва да бъде положителен и категоричен. Що се отнася до искането за оттегляне от римските владения и не-навлизане в Тосканското велико херцогство, един отрицателен отговор ще се сметне като обявяване война от Ваша страна и Негово величество кралят на Сицилия ще съумее да подкрепи със сабя в ръка справедливите искания, които Ви отправям от негово име.

Имам чест, и т.н.“

— Готово, господин генерал — каза младият офицер.

— Няма ли негово величество някакви забележки? — обърна се Мак към Фердинанд.

— Вие ще се подпишете, нали? — запита кралят.

— Разбира се, господарю.

— В такъв случай…

Кралят довърши фразата, като сви рамене, което значеше: „Постъпвайте както знаете.“

— Всъщност — каза Мак — тъкмо така ние, хора с име и произход, трябва да говорим на тия републикански санкюлоти.

Той взе перото от ръката на майора, подписа и каза, като му го подаде отново:

— А сега напишете адреса.

— Искате ли да го продиктувате, както останалата част на писмото, господин генерал? — запита младият офицер.

— Какво? Нима не знаете да напишете един адрес?

— Не зная дали трябва да пиша „господин генерал“ или „гражданин генерал“.

— Пишете „гражданин“ — отговори Мак, — защо ще даваме на тия хора друга титла освен тази, която сами си дават?

Момъкът написа адреса, запечата писмото и стана.

— Сега, майоре — каза Мак, — ще вземете коня си и ще отнесете това писмо колкото е възможно по-скоро на френския генерал. Давам му, както видяхте, четири часа, за да вземе решение. Можете да чакате решението му през тези четири часа, но нито минута повече. А ние ще продължим похода си. При завръщането си ще ни намерите навярно между Аняни и Валмонте.

Адютантът се поклони пред генерала, поклони се още по-ниско пред краля и замина да изпълни поръчението.

Френските предни постове, които срещна при Фрозиноне, го спряха; но щом съобщи целта на мисията си на генерал Дюем, който ръководеше оттеглянето в този пункт, и показа писмото, което беше натоварен да предаде на Шанпионе, генералът заповяда да го пуснат. След това майорът продължи пътя си към Рим, където пристигна на другия ден към девет и половина часа сутринта.

При вратата Сан Джовани той срещна нови затруднения; но след като показа писмото, френският офицер, охраняващ вратата, го запита дали познава Рим и при отрицателния отговор му даде войник, за да го отведе до двореца на генерала.