Сан Феличе

Това бяха двамата последни синове на краля: деветгодишният Леополд, станал по-късно Салернски принц, любимец на кралицата; и шестгодишният любимец на краля, Алберт, чиито дни бяха преброени.

Като чуха, че кралят ги вика, двете деца изчезнаха от балкона, слязоха с възпитателите си, изплъзнаха им се по стълбите, втурнаха се през главния вход, хукнаха с безгранична детска смелост между конете, изпълнили площада, и изтичаха при краля.

Той ги прегърна и целуна. След това ги посочи на народа, като извика гръмко, за да бъде чут от първите редици, които предаваха думите му по-нататък:

— Оставям ги на грижите ви, приятели мои. След кралицата те са най-скъпото, което имам на света.

После предаде децата на възпитателите им и добави, изтегляйки сабята си със същия жест, който му се бе сторил толкова смешен, когато Мак бе изтеглил своята:

— А пък аз, аз ще победя или ще умра за вас!

При тези думи възторгът достигна своя връх; младите принцеси се разплакаха, кралицата вдигна кърпичка до очите си, Калабрийският херцог вдигна ръце към небето, за да призове сякаш Божията благословия за баща си, възпитателите прегърнаха малките принцове и ги отнесоха въпреки волята им, тълпата отново завика ура и се разплака.

Желаният ефект бе постигнат; по-нататъшното оставане би го намалило; тромпетите затръбиха за поход и тръгнаха. Малък кавалерийски отряд, застанал на ларго Сан Фердинадо, се строи зад тях и образува началото на шествието; кралят яздеше непосредствено след отряда, сред широко празно пространство, поздравявайки народа, който отговаряше с викове: „Да живее Фердинанд IV! Да живее Пий VI! Смърт на французите!“

Мак и целият генерален щаб следваха краля; след генералния щаб идваха всички вече споменати от нас многобройни офицери, а зад тях малък кавалерийски отряд като този, който вървеше начело.

Преди да напусне окончателно дворцовия площад, кралят се обърна още веднъж, за да поздрави кралицата и се сбогува с децата.

После хлътна в дългата улица Толедо, която през ларго Маркатело, порт’Алба и ларго деле Пине щеше да го изведе на шосето за Капуа, където беше първата спирка на кралската свита, а самият крал щеше да се сбогува истински с жена си и децата си в Казерта, като посети за последен път и своите кенгура. В Неапол кралят съжаляваше най-много за яслите, които бе оставил незавършени.

Извън града го чакаше каляска; той се качи в нея с херцог Д’Асколи, генерал Мак, маркиз Маласпина и отиде с тях в Казерта, където след два часа щяха да пристигнат кралицата, кралското семейство и най-приближените придворни; там щеше да дочака спокойно тръгването на следния ден, което щеше да бъде истинското започване на войната.

XLVIII НЯКОЛКО СТРАНИЦИ ИСТОРИЯ

При все че нямаме никакво намерение да ставаме историк на тази война, принудени сме да следваме крал Фердинанд в победоносния му поход поне до Рим и да отбележим най-важните събития от него.

Армията на сицилийския крал бе заела вече отпреди повече от месец своите временни позиции; тя беше разделена на три корпуса: двадесет и две хиляди в Сан Джермано, шестнадест хиляди в Абруцо, осем хиляди в равнината Сеса, без да броим шестте хиляди в Гаета, готови да тръгнат като ариергард, щом първите три корпуса потеглят, както и другите осем хиляди, които щяха да отплават за Ливорно под командването на генерал Назели. Първият корпус щеше да се движи под личните заповеди на краля, вторият под командването на генерал Мишру, третият — на генерал Дьо Дама.

Мак, както казахме, командваше първия корпус.

Армията наброяваше следователно петдесет и две хиляди души, без корпуса на Назели, срещу девет или десет хилядите бойци на Шанпионе.

След три-четири дни, прекарани в лагера Сан Джермано, през които кралицата и Ема Лайона, облечени като амазонки, яхнали нагиздени коне, за да покажат умението си да яздят, направиха преглед на първия армейски корпус и с всички възможни средства, с приятни думи и мили усмивки към офицерите, с двойна заплата и вино за войниците повишиха, доколкото можаха, въодушевлението на войската, като на раздяла всички си пожелаха победа; и докато кралицата, Ема Лайона, сър Уилям Хамилтън, Харис Нелсън, посланиците и бароните, поканени на военните тържества, се прибираха в Казерта, армията потегли по даден сигнал в един и същи ден и час от три различни пункта.

Видяхме заповедите, дадени от генерал Макдоналд от името на генерал Шанпионе в деня, когато въведохме читателите си в двореца Корсини, където присъстваха на последователните пристигания на френския посланик и на граф Ди Руво; тези заповеди, както си спомняме, гласяха при наближаването на неаполитанци да се изоставят всички крепости и позиции; затова никак не е чудно, че цялата френска армия започна да се оттегля при нападението на крал Фердинанд.