Сан Феличе

„Господин рицарю,

Ние знаем, че в съвета на Негово величество краля на Сардиния някои предпазливи — за да не кажем страхливи — министри треперят пред мисълта за клетвопрестъпничество и убийства, като че последният съюзен договор между Франция и Сардиния е политически акт, заслужаващ уважение! Нима той не бе наложен от потисническата сила на победителя? Нима не бе приет под натиска на необходимостта? Подобни договори не са нищо друго, освен неправди, извършени от по-силния над потиснатия, който с нарушаването им се освобождава от тях при първия случай, предоставен му от благосклонната съдба.

Нима когато Вашият крал е пленник в собствената си столица, заобиколен от неприятелски щикове, Вие ще наречете клетвопрестъпничество отхвърлянето на обещания, изтръгнати насила и неодобрявани от съвестта? Ще наречете убийства изтреблението на вашите тирани? Нима слабите, угнетените не могат никога да се надяват на законна помощ срещу силата, която ги потиска?

Френските батальони, изпълнени с доверие и сигурност поради мира, са пръснати из Пиемонт; разпалете родолюбието на населението до въодушевление и ярост, та всеки пиемонтец да се стреми към честта да срази един републикански враг; тези отделни убийства ще бъдат за Пиемонт от по-голяма полза, отколкото победите, спечелени на бойното поле, а справедливото потомство не ще нарече никога измяна енергичните действия на цял народ, който минава през труповете на своите потисници, за да си възвърне свободата. Нашите храбри неаполитанци под водителството на генерал Мак първи ще дадат сигнал за избиване враговете на кралската власт и на народите, а възможно е те да са дори вече в поход, когато това писмо стигне до Вас.“

Тези подстрекателства бяха пробудили в населението на Неапол, така склонно към крайни увлечения, едно почти безумно въодушевление. Този крал, който като втори Готфрид Буйонски предприемаше кръстоносен поход, този борец за църквата, полетял в помощ на повалените олтари и на осквернената религия, беше образец на християнско усърдие, кумир на Неапол и всеки, който би дръзнал да се появи сред тази тълпа в дълъг панталон или остриган а ла Тит, би рискувал живота си; затова всички, които можеха да бъдат заподозрени в якобинство, с други думи, всички, които желаеха напредъка, просветата и смятаха Франция за водителка на народите към цивилизация — всички те благоразумно се бяха затворили у дома си и се пазеха да не попаднат сред тази тълпа.