Сан Феличе

— Този път, синьор Вани — каза тя, — не вие държите в ръцете си нишките на заговор, не вие сте по следите на съзаклятие, а аз. При това съм по-щастлива от вас, защото вие намирахте виновниците, без да намирате доказателствата, докато аз намерих най-напред доказателствата, а чрез доказателствата ви донасям средства да намерите виновниците.

— Не ни е липсвало все пак усърдие, мадам — каза Вани.

— Не — отговори кралицата, — защото мнозина ви обвиняват дори в престараване.

— Никога, щом се отнася до ваше величество — намеси се княз Ди Кастелчикала.

— Никога — повтори като ехо Гуидобалди.

По време на краткия разговор кралицата се бе приближила до масата; тя разгърна шала си и остави на масата два пистолета и едно писмо, леко изцапано с кръв.

Тримата инквизитори я наблюдаваха крайно изненадани.

— Седнете, господа — каза кралицата. — Маркиз Вани, вземете перо и пишете инструкциите, които ще ви дам.

Тримата мъже седнаха, а кралицата, останала права, сложила върху масата стиснатия си юмрук, загърната в аления шал като римска императрица, продиктува следното:

— На 22 срещу 23 септември през нощта шест души са били събрани в двореца на кралица Джована. Чакали са седми от Рим, пратеник на генерал Шанпионе. Пратеникът на генерал Шанпионе оставил коня си в Пуцоле, взел лодка и въпреки приближаващата буря, която след някое време действително се разразила, тръгнал по море към полуразрушения дворец, където го чакали. Тъкмо когато трябвало да се приближи до брега, лодката се преобърнала. Двамата лодкари загинали, пратеникът паднал като тях във водата, но бил по-щастлив от тях и успял да се спаси. Шестимата заговорници и той останали на разговор докъм дванадесет и половина през нощта. Пратеникът излязъл пръв и тръгнал към река Киайа. Останалите шестима също излезли, трима тръгнали нагоре по Паузилипе, другите трима отплавали с лодка покрай брега откъм Кастел дел Уово. Малко преди да стигне до Лъвовата чешма, пратеникът бил убит…

— Убит ли? — извика Вани. — От кого?

— Това не е наша работа — отговори със смразяващ глас кралицата. — Не сме длъжни да преследваме убийците му.

Вани разбра, че е направил погрешна стъпка, и замълча.

— Преди да падне, той убил двама души с ей тези пистолети, а други двама ранил със сабята, която ще намерите в гардероба. (Кралицата посочи гардероба, където бе прибрала преди петнадесет дни сабята и плаща.) Сабята, както можете да видите, е френска направа, но пистолетите, както също можете да видите, са от кралската неаполитанска оръжейна фабрика. Носят буквата Н, инициал от малкото име на собственика.

Дихание дори не прекъсна кралицата; човек би казал, че тримата са мъже от мрамор.

— Казах ви — продължи тя, — че сабята е френска направа; но вместо да бъде в униформата, с която пристигнал, намокрена от дъжда и от падането му в морето, пратеникът сега бил облечен в зелен редингот с бранденбурги, даден от някой от шестимата заговорници. Заговорникът, който му е дал дрехата си, забравил в джоба й едно писмо, писмо от жена, любовно писмо, изпратено на младеж на име Николино. Инициалът Н върху пистолетите доказва, че оръжията принадлежат на същото лице, до което е адресирано писмото. Давайки редингота, то е дало и пистолетите.

— Писмото — заяви Кастелчикала, след като го прегледа внимателно — е подписано само с инициала Е.

— Писмото — отговори кралицата — е от маркиза Елена ди Сан Клементе.

Тримата инквизитори се спогледаха.

— Една от придворните дами на ваше величество, струва ми се — промълви Гуидобалди.

— Да, синьоре, една от моите придворни дами — отговори кралицата със странна усмивка, отричаща сякаш на маркиза Ди Сан Клементе титлата придворна дама, дадена й от Гуидобалди. — И тъй като влюбените са, както изглежда, още в своя меден месец, дадох тази сутрин отпуска на маркиза Ди Сан Клементе, която трябва да бъде дежурна при мене утре, но ще бъде заместена от графиня Ди Сан Марко. Слушайте сега внимателно — продължи кралицата.

Тримата инквизитори се приближиха към Каролина, като се наведоха над масата в осветения от лампата кръг така, че главите им, оставали досега в сянка, бяха внезапно осветени.

— Слушайте сега внимателно: вероятно маркиза ди Сан Клементе, моята придворна дама, както я наричате, синьор Гуидобалди, няма да продума пред съпруга си за отпуската, която й дадох, и ще посвети целия утрешен ден на скъпия си Николино. Сега вече разбирате, нали?

Тримата мъже погледнаха въпросително кралицата; не бяха разбрали.

Каролина продължи: