Сан Феличе

Но каквито и да бяха страхът и омразата, вдъхвани от княз Кастелчикала и Гуидобалди, те бяха все пак по-слаби от страха и омразата към финансовия прокурор Вани; той нямаше засега свое подобие в човешкия род и макар че бъдещето щеше да го създаде щастливо в лицето на сицилиеца Спечале, това допълнение беше още неизвестно. Фукие-Тенвил230 — ще ми припомните. Не, трябва да бъдем справедливи към всички, дори към фукиетенвиловци. Фукие-Тенвил беше обвинител на комитета за държавна сигурност; пред него довеждаха жертвата като пред жертвоприносител и му казваха: „Убивай!“ Но той не отиваше да я търси; той не беше като Вани в едно и също време доносник, за да я открие, полицай, за да я арестува, съдия, за да я осъди. „В какво ме укоряват? — викаше Фукие-Тенвил към съдиите си, които го обвиняваха, че е отсякъл три хиляди глави. — Човек ли съм аз? Аз съм секира. Ако обвинявате мене, трябва да добавите и ножа на гилотината.“

Не, само в животинското царство, в породата на хищните нощни зверове трябва да се търси подобието на Вани; той приличаше на вълк и на хиена не само нравствено, но и физически; скачаше ненадейно като вълк, когато трябваше да сграбчи жертвата си, промъкваше се с криволичене и без шум, когато трябваше да се приближи към нея. Беше по-скоро едър, с мрачен, усърден поглед и пепеляво лице; като страшния Карл Анжуйски, когото Валина така прекрасно е нарисувал, той не се смееше никога и спеше малко.

Когато отиде за пръв път в първата хунта, той влезе в заседателната зала, разстроен от уплаха — дали истинска или престорена? — с очила на челото, блъскаше се о всички мебели, а накрая и в масата; приближи се към колегите си и извика:

— Господа, господа, от два месеца вече не спя, като виждам на какви опасности е изложен моят крал!

И тъй като по всеки повод повтаряше непрестанно „моят крал“, председателят на хунтата загуби търпение и му каза:

— Вашият крал! Какво разбирате под тия думи, които прикриват гордостта ви зад привидното усърдие? Защо не кажете като нас просто „нашият крал“?

Вместо Вани, който изобщо не отговори, ще отговорим ние: този, който при едно слабо и деспотично управление казва „моят крал“, неизбежно изпреварва този, който казва само „нашият крал“.

Именно поради усърдието на Вани, както вече казахме, затворите бяха пълни със заподозрени; така наречени виновници бяха наблъскани в смрадни тъмници, оставени там без въздух, светлина и хляб; веднъж затворен в някое от тия подземия, затворникът, който често пъти нямаше понятие защо е арестуван, не знаете не само кога ще бъде освободен, но дори кога ще бъде съден. Върховен ръководител на обществените страдания, Вани не се интересуваше вече от тези, които са в затвора, а само от тези, които предстои да бъдат затворени. Ако майката, съпругата, любимата отиваха да помолят Вани за сина, съпруга, брата, любимия си, молбата увеличаваше вината на затворника; ако молителите се обърнеха към краля, това беше повече от безполезно, беше опасно, защото в такъв случай Вани се оплакваше от краля на кралицата, а пък ако кралят понякога прощаваше, то кралицата никога не прощаваше.

Противно на Гуидобалди — и тъкмо това го правеше още по-ужасен — Вани си бе спечелил име на неподкупен, но неумолим съдия; той съчетаваше безгранично честолюбие с безмерна жестокост; а за нещастие на човечеството и лесно се увличаше; това, което го занимавате, беше всякога „извънредно важно“, защото той го разглеждаше под микроскопа на въображението си. Такива хора са не само опасни за ония, които ще съдят, но и гибелни за онези, които са ги назначили като съдии, защото като не умеят да задоволят честолюбието си с действително велики дела, придават въображаемо значение на малките — единствените, които могат да извъртат.

Тази слава на неподкупен, но неумолим съдия той си бе спечелил най-напред с поведението си към княз Ди Тарсия. Княз Ди Тарсия ръководеше преди кардинал Руфо копринената фабрика в Сан Леучо: грешката беше двойна — и на краля, и на княз Ди Тарсия — на краля, загдето бе назначил княз Ди Тарсия на тази длъжност, на княз Ди Тарсия, загдето я бе приел. Пълен невежа в сметководството, но неспособен да измами; честен човек, който не умееше да се заобиколи с честни хора, след неколкогодишно управление князът се оказа с дефицит от сто хиляди екю231, който Вани бе натоварен да ликвидира.

Нямате нищо по-лесно от тази ликвидация. Князът имаше един милион дуката и предложи да плати; но ако князът платеше, нямаше да се вдигне шум, да има скандал и цялата облага на Вани в такъв случай щеше да се изпари; въпросът можеше да се приключи за два часа, дефицитът да бъде попълнен, без да засегне особено много състоянието на княза; но благодарение на ликвидатора работата продължи десет години; дефицитът остана и князът бе разорен финансово и морално. Обаче Вани си спечели по този начин име, което му донесе кървавата слава на участник през 1796 година в държавната хунта.