Сан Феличе

— Zitto!226 — каза кралят, като посочи на кардинала писмото от императора, което поставяше в джоба си.

Кардиналът направи движение, с което искаше да каже: „Господарю, напомнянето беше излишно.“

Сър Уилям Хамилтън влезе.

Той поздрави краля, след това кардинала.

— Добре дошли, сър Уилям — каза кралят. — И двойно добре дошли, защото мислех, че сте в Казерта.

— Бях наистина там, господарю, но кралицата направи честта на лейди Хамилтън и на мене да ни докара с колата си.

— О, върна ли се кралицата?

— Да, господарю.

— Отдавна ли пристигнахте?

— Току-що и тъй като имам да направя едно съобщение на ваше величество…

Кралят погледна Руфо и му смигна.

— Поверително ли е? — запита той.

— Зависи, господарю — отвърна сър Уилям.

— Относно войната, предполагам? — запита кралят.

— Именно, господарю, относно войната.

— В такъв случай можете да говорите пред негово преосвещенство. Разговаряхме тъкмо по този въпрос, когато съобщиха за идването ви.

Кардиналът и сър Уилям се поклониха взаимно, нещо, което не правеха никога, щом имаха възможност да го избягнат.

— И така — поднови разговора сър Уилям, — негова светлост лорд Нелсън дойде снощи да прекара вечерта в Казерта, а на тръгване остави на лейди Хамилтън и на мене едно писмо, което мисля, че съм длъжен да прочета на ваше величество.

— На английски ли е писмото?

— Лорд Нелсън не говори друг език, но ако ваше величество желае, ще имам честта да му го преведа на италиански.

— Четете, сър Уилям — каза кралят, — слушаме ви.

И за да оправдае множественото число, с което си бе послужил, кралят направи знак на Руфо да слуша заедно с него.

Ето съдържанието на писмото, което сър Уилям преведе на краля от английски на италиански, а ние превеждаме от английски на френски за нашите читатели227.