Сан Феличе

Пред вратата на яслите бяха коленичили тримата влъхви, донесли скъпи накити, съдове и великолепни платове на Божествения младенец. Накитите, съдовете и платовете бяха истински, взети от кралското съкровище или от бурбонския музей; влъхвите носеха ордена Свети Януарий на шия и имаха голяма свита от лакеи, които водеха шест коня, впрегнати във великолепна драпирана каляска. Пещерата с всички тези лица в полуестествена величина се намираше вляво от зрителите, с други думи, откъм градината според театралния израз. Откъм двора, тоест отдясно на зрителите и срещу влъхвите, бяха тримата пастири, водени от звездата; двамата държаха овце, вързани с панделки; третият носеше в ръцете си агне, подир което блееше майката.

Над пастирите, на втори план, беше представено бягството в Египет: Светата Дева на магаре с младенеца Исус в ръце се придружаваше от Свети Йосиф, който вървеше по-назад, а четири ангела в небето я пазеха от слънцето, като придържаха над главата й покров от синьо кадифе със сърмени ресни.

Зад поклонението на пастирите беше представено нанагорнището деи Капучини до Инфраската с фасадата на манастира Свети Ефрем.

Групата срещу картината с бягството в Египет щеше да изобразява Фра Пачифико и магарето му, представени от натура; и за да бъде приликата пълна, за да може всеки да познае от пръв поглед монаха и животното му, преди три дни, когато минаваше покрай Ларго Кастело, Фра Пачифико бе поканен да влезе в двореца, защото кралят искал да поговори с него. Фра Пачифико изпълни веднага това искане, като се мъчеше да разбере за какво ли е дотрябвал на краля, и когато го заведоха в залата с яслите, узна лично от негово величество голямата чест, която кралят бе намислил да окаже на капуцините от Свети Ефрем, като представи в яслите си брата просител и магарето му. Поради това на Фра Пачифико съобщиха, че докато трае позира-нето, е излишно да се изморява с просия, защото кошовете му ще се пълнят от кралския майордом. Работите вървяха така от три дни за голямо удоволствие на Фра Пачифико и на Джакобино, които и в най-смелите си мечти не биха се надявали на честта да се озоват един ден пред краля.

Затова Фра Пачифико с голяма мъка се въздържаше да не извика: „Да живее кралят!“, а Джакобино, като виждаше как реве неговият събрат от яслите, едва успяваше да се овладее и да не последва примера му.

Останалите сцени, представели все по-назад и по-нагоре, бяха: Исус сред фарисеите, срещата със самарянката, чудесата при риболова, Исус ходи по водата и поддържа недоверчивия Свети Петър, Исус и прелюбодейката, където веднага се забелязваше, че било случайно, било по лукава заповед на крал Фердинанд грешницата, опростена от Исус, беше руса като кралицата и имаше издадената долна устна на австрийските принцеси.

Четвъртият дял беше зает от вечерята у Марта, когато Магдалина облива с благоухания нозете на Христос и ги изтрива с косата си; следваше тържественото влизане на Спасителя в Ерусалим на Връбница. Стражи в униформата на кралските войници пазеха градските врати и отдаваха чест на Исус. Ерусалим имаше и тази особеност, че беше укрепен в стила на Вобан223 и защитаван с оръдия; което не бе попречило, както знаем, да бъде превзет от Тит.

През другата ерусалимска врата се виждаше как Исус излиза с кръста на рамо сред стражата и народа, на път за Голгота, по който всяко спиране беше отбелязано с кръст.

И накрая самата Голгота затваряше перспективата вляво от зрителя, а в същия дял, вляво от яслите, беше представена долината Йосафат, където мъртвите се надигаха с надежда или ужас от гробовете си в очакване на страшния съд, към който ги призоваваше тръбата на ангела, витаещ над тях.

В междините и по пътя, който водеше лъкатушно през различните дялове от яслите до Голгота, бяха пръснати групи, които нямаха нищо общо с археологията, танцуващи Панталони224, палиети225, които се караха, ладзарони, които им се присмиваха и накрая Пулчииели, заети да ядат макарони с наслада, каквато неаполитанци — за които макароните са нещо като древната амброзия — изпитват, когато гълтат тази храна, паднала на земята от Олимп.

Никакво пространство не бе останало неизползвано в различните дялове. Без да обръщат внимание в кой месец се е родил Исус, жътвари жънеха, а по склоновете се виждаха лозари на гроздобер и пастири пасяха стадата си.

Всички представени лица, почти триста души, изработени от изкусни художници, бяха в размери, строго съобразени с дяловете, където щяха да бъдат поставени, за да спомогнат за създаването на огромна перспектива.