Сан Феличе

В това време кралят — поглеждайки към яслите, където техпик от театъра Сан Карло подреждаше фигурите — слушаше от Фра Пачифико разказа за случката с бекайото, която с всеки изминат ден вземаше все по-невероятни размери. Храбрият касапин на пръчове, нападнат най-напред от едни, после от двама, след това от трима якобинци, се бе отказал накрая да споменава броя на нападателите и ако можеше да се вярва на сегашните му твърдения, бил нападнат като Фалстаф от цяла армия. Не твърдете само, че била облечена в дрехи от зелено гумирано платно.

Фра Пачифико беше стигнал към средата на своя разказ, когато влезе повиканият от краля кардинал Руфо.

Фердинанд прекъсна разговора с Фра Пачифико, за да поздрави кардинала, който — като позна монаха и като знаеше какво отвратително престъпление е било предизвикано, а може би и подпомогнато от него — се отстрани под предлог, че иска да разгледа кралските ясли.

Позирането на Фра Пачифико бе приключило; освен трите товара риба, зеленчуци, плодове, месо и вино, които бе получил от кралските складове и изби и под които Джакобино се прибираше превит на две в манастира, кралят заповяда да му броят, като дарение за бедните, по сто дуката за всяко позиране. След това поиска на сбогуване благословията му; и докато самозабравилият се от гордост монах — благословител, достоен за благославяния — се отдалечаваше с магарето си, Фердинанд тръгна към Руфо.

— Е-е, преосвещени — каза той, — и четвърти октомври дойде, а от Виена никаква вест! Противно на обичая си, Ферари закъсня с пет-шест часа. Затова изпратих да ви повикат, убеден, че той няма да се забави, но все пак предпочетох като егоист да се поразвлека с вас, вместо да скучая сам.

— И много добре сте сторили, господарю — отговори Руфо, — защото като минавах през двора, видях, че отвеждаха към конюшната един кон, потънал в пот, а отдалеко зърнах някакъв мъж, когото двама души водеха под ръка. Този човек едва се изкачи по стълбите на вашите покои. По високите ботуши, кожения панталон и куртка с бранденбурги ми се стори, че е нещастникът, когото чакате. Може би го е сполетяла някаква беда.

В същия миг на вратата се показа лакей.

— Господарю — поклони се той, — куриерът Антонио Ферари пристигна и очаква в кабинета ви ваше величество да благоволи да получи донесените телеграми.

— Ето че отговорът дойде, преосвещени — каза кралят.

И без дори да запита лакея дали Ферари се е наранил или е бил ранен, Фердинанд тръгна бързо по една тайна стълба и стигна с Руфо в кабинета си преди куриера, който се движете бавно поради раната и трябваше да се спира на всеки десетина крачки.

След няколко секунди вратата на кабинета се отвори и Антонио Ферари, все още подкрепян от двамата мъже, които му бяха помотали да се качи по стълбите, се появи на прага бледен, с окървавена превръзка на главата.

XLV ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ

Щом забеляза краля, Ферари отстрани двамата мъже, които го подкрепяха, и направи само три крачки — сякаш присъствието на господаря му бе възвърнало силите — после, когато двамата лакеи излязоха и затвориха вратата след себе си, извади с дясната си ръка писмото и го подаде на краля, а с лявата отдаде чест.

— Добре! — каза вместо благодарност кралят, като взе писмото. — Моят глупак е успял значи да падне.

— Господарю — отговори Ферари, — ваше величество знае, че в нито една конюшня из кралството няма кон, способен да ме хвърли на земята. Паднах не аз, а конят ми, а когато падне конят, господарю, пада и конникът, дори да е крал.

— И къде се случи това? — попита Фердинанд.

— В двора на казертинския дворец, господарю.

— Какъв дявол си търсил в двора на казертинския дворец?

— Началникът на станцията в Капуа ми каза, че ваше величество бил в този дворец.

— Вярно е че бях — изръмжа кралят, — но в седем вечерта бях вече заминал от твоя казертински дворец.

— Господарю — обади се кардиналът, като забеляза, че Ферари бледнее и залита, — ако ваше величество желае да продължи разпита, трябва да разреши на този човек да седне, иначе той ще припадне.

— Добре — съгласи се Фердинанд. — Седни, животно!

Кардиналът побърза да дръпне набързо едно кресло. Тъкмо навреме; само след няколко секунди Ферари щеше да се строполи на пода. Сега се строполи в креслото.

Когато кардиналът свърши работата си, кралят, учуден от грижите му към куриера, го дръпна настрана и запита:

— Чухте ли, кардинале? Бил в Казерта.

— Да, господарю.

— Именно в Казерта! — повтори кралят.

После се обърна към Ферари.

— И как стана това? — попита той.

— У кралицата имаше прием, господарю — отговори куриерът. — Дворът беше пълен с каляски. Аз дръпнах доста накъсо поводите и не успях да задържа коня си при обръщането, той падна, а пък аз си разцепих главата о един крайпътен камък.

— Хм! — промълви кралят.

И както въртеше в ръце писмото, сякаш се колебаете дали да го отвори, запита:

— А това писмо от императора ли е?

— Да, господарю: закъснях с два часа, защото императорът беше в Шьонбрун.

— Да видим все пак какво ми пише моят племенник. Елате, кардинале.