Сан Феличе

— Ваше величество знае — отговори Нелсън, — че аз не съм нито дипломат, нито държавник. Писмото ми ще бъде писмо на моряк, който казва откровено и дори грубо това, което мисли, нищо повече.

— Само това и желая, милорд. Впрочем вие ще си отидете заедно с генерал Ектън и ще разговаряте, докато пътувате. Тъй като утре сутринта сигурно ще се вземе някакво важно решение, елате да обядвате в двореца. Барон Мак също ще обядва с нас, ще можете да съгласувате действията си.

Нелсън се поклони.

— Ще бъде интимен обяд — продължи кралицата. — Ще присъстват и Ема със сър Уилям. Въпросът е да убедим краля да побърза и аз бих се върнала още тази вечер в Неапол, ако милата Ема не беше толкова уморена. Знаете, впрочем — добави кралицата, като сниши глас, — че само за вас, драги адмирале, тя рецитира, изпя и танцува всички прекрасни неща, които видяхте и чухте.

И още по-тихо:

— Тя отказваше упорито, но аз настоях, защото бях убедена, че ще ви очарова. И цялото й упорство се стопи пред тази надежда.

— О, мадам, моля ви се! — промълви Ема.

— Не се изчервявайте, а подайте хубавата си ръка на нашия герой. Бих му предложила моята, но съм сигурна, че той предпочита вашата. Затова моята остава за господата.

И тя подаде двете си ръце на офицерите, които ги целунаха, а Нелсън сграбчи ръката на Ема малко по-пламенно може би, отколкото допускаше дворцовият етикет, и я поднесе към устните си.

— Наистина ли, както каза кралицата — запита тихо той, — за мене сте се съгласили да рецитирате, да пеете и да танцувате танца, който ме влудяваше от ревност?

Ема го погледна така, както умеете да гледа, когато искаше да отнеме на влюбените в пея малкото разум, който им бе останал, а след това с глас още по-упоителен от погледа отговори:

— И още пита, неблагодарникът!

— Колата на негово превъзходителство генерал-капитана е готова — съобщи един лакей.

— На ваше разположение, господа — каза Ектън.

Нелсън и двамата офицери се поклониха дълбоко.

— Има ли ваше величество някакви особени заповеди към мене? — запита Ектън, докато англичаните се отдалечаваха.

— Да — каза кралицата. — В девет часа тази вечер тримата държавни инквизитори в тъмната стая!

Ектън се поклони и излезе; двамата офицери бяха вече в преддверието.

— Най-после! — каза кралицата, прегърна Ема и я целуна буйно, както вършеше всичко. — Мислех, че няма да останем сами!…

XLIV ЯСЛИТЕ НА КРАЛ ФЕРДИНАНД

Названието на тази глава ще се стори почти неразбираемо на патите читатели; затова веднага ще го обясним. Едип от най-големите, пай-почитаните неаполитански празници е Коледа — Natale221, както го наричат. Още три месеца преди това бедните семейства се лишават от всичко, за да спестят малко пари, част от които отиват в лотарията с надежда, че може да спечелят и с печалбата да прекарат весело Бъдни вечер, а другите се оставят настрана, в случай че лотарийната мадона — защото в Неапол има мадони за всичко — се окаже неумолима.

Които не са успели нищо да спестят, занасят в заложните къщи жалките си накити и дрехи, дори дюшеците от леглата си.

Които нямат нито накити, нито дюшеци, нито дрехи за залагане, крадат. В Неапол се знае, че през декември броят на кражбите всякога се увеличава.

Всяко неаполитанско семейство, колкото и да е бедно, трябва да има на Бъдни вечер най-малко три вида гозби от риба на трапезата си. На другия ден една трета от населението на града е болно от преяждане и тридесет хиляди души си пускат кръв.

Жителите на Неапол си пускат кръв по всякакъв повод: когато им е горещо, когато са настинали, когато духа сироко, когато духа трамонтана222. Моето единадесетгодишно прислужниче дава всеки месец от десетфранковата си заплата седем франка за лотарийни билети, плаща редовно от три години насам но едно петаче на ден на някакъв калугер, за да му казва номера, нито един от които не е спечелил, а останалите тридесет петачета пази, за да си пуска кръв.

То влиза от време на време в кабинета ми и ми казва сериозно:

— Господине, трябва да си пусна кръв.

И отива да си пусне кръв, като че рязването на вена с ланцет е най-приятно забавление.

На всеки петдесетина крачки в Неапол, особено по времето, което се опитваме да опишем, е имало бръснарнички — salassatori — където бръснарите държат, както по времето на Фигаро, в едната си ръка бръснач, в другата ланцет.

Моля да бъда извинен за отклонението, но пускането на кръв е особеност на неаполитанските нрави, която не можем да отминем с мълчание.

Да се върнем сега към Колелата и главно към това, което има да кажем за неаполитанската Коледа.

Трябва да кажем, че едно от големите забавления в Неапол при наближаването на Рождество, запазено у старите родове до паши дни, е приготвянето на ясли.

В 1798 година много рядко голям неаполитански дом е без ясли; било миниатюрни, за забавление на децата, било огромни ясли за назидание на възрастните. Крал Фердинанд беше прочут с изкуството да подрежда своите ясли и в най-голямата зала на приземния етаж в кралския дворец бе устроил театър с размерите на Театър Франсе, за да нарежда там своите ясли.