Сан Феличе

— Лекарят ще сметне, че го е свестил със солите, които ще му поднесе за вдишване, или с етера, с който ще разтърка слепоочието му. Вие ще го оставите да си мисли, че е така, после той ще превърже ранения, който, според състоянието си, ще продължи пътя си пеш или с кола.

— Да, ваше превъзходителство.

— Раненият — продължи Ектън, като наблягате върху всяка дума — е бил внесен след падането си от дворцовата прислуга, оставен по ваша заповед в аптеката и лекуван от вас и от лекаря. Той не е виждал нито мене, нито кралицата, както пито кралицата, пито аз сме го виждали. Разбрано, нали?

— Да, ваше превъзходителство.

— А сега — каза Ектън, като се обърна към кралицата — можете да оставите работите да се нареждат сами и да се върнете спокойно в салона. Всичко ще бъде изпълнено според заповедта.

Кралицата погледна още веднъж секретаря и видя, че той има умното и решително изражение на човек, комуто е отредено да преуспее.

— Имате безценен човек, генерале! — каза тя, когато вратата се затвори.

— Той принадлежи не на мене, а на вас, мадам — отговори Ектън. — Както всичко, което притежавам.

И се поклони, давайки път на кралицата.

Когато тя се върна в салона, Ема Лайона, загърната в тъмночервен шал със сърмени ресни, се отпускаше — сред възторжените похвали и ръкопляскания на присъстващите — на едно канапе, с простотата на балерина след особено голям успех; и наистина нито една балерина от Сан Карло не бе предизвиквала такова опиянение у зрителите; кръгът, сред който бе започнала да танцува, се бе приближил постепенно към нея поради някакво неуловимо привличане, така че по едно време, когато всеки искаше да я види, да я докосне, да вдъхне парфюма й, тя усети, че й липсва не само пространство, но и въздух, и извика задъхано:

— Място, моля!

И се отпусна сладострастно на канапето, където я намери кралицата.

При нейното влизане всички се отдръпнаха, за да й дадат възможност да стигне до любимката си. Похвалите и ръкоплясканията се удвоиха; всички знаеха, че да хвалят красотата, дарбите, чара на Ема е най-сигурният начин да поласкаят кралицата.

— От това, което виждам чувам — каза Каролина, — ми се струва, че Ема е удържала думата си. Сега трябва да и дадем време да си отпочине. Часът е впрочем един след полунощ, а Казерта — благодаря ви, загдето сте забравили това — е на няколко мили път от Неапол.

Всички разбраха, че това беше явен намек за тръгване, защото беше вече наистина време да се разделят; изказаха цялото си удоволствие от прекараната вечер с нов израз на безкрайно възхищение; на трима-четирима особено отличени от останалите кралицата позволи да й целунат ръка — между тях бяха принц Ди Малитерно и херцог Ди Рока-Романа, — задържа Нелсън и двамата му другари, с които трябвало да поговори насаме, и накрая повика маркиза Ди Саи Клементе:

— Мила Елена, вдругиден сте дежурна при мене.

— Ваше величество иска да каже утре, защото, както ни напомни преди малко, часът е вече един, а пък аз държа толкова на тази чест, та не бих искала да я забавя с едно денонощие.

— Тогава ще ви създам малка неприятност, мила Елена — каза кралицата с усмивка, чието изражение мъчно би могло да се определи, — но, представете си, графиня Ди Сан Марко ме помоли да позволя, с ваше съгласие, разбира се, да размените реда си, защото имала някаква важна работа през идната седмица. Представлява ли тази замяна някакво неудобство за вас?

— Никакво, мадам, освен това, че се забавя с един ден удоволствието да бъда на вашите заповеди.

— Тогава всичко се нарежда — утре сте свободна, мила ми маркиза.

— Навярно ще използвам деня да изляза вън от града заедно с маркиз Ди Сан Клементе.

— Ето едно прекрасно намерение — каза кралицата.

Тя се сбогува с маркизата, която направи реверанс и излезе след всички.

Кралицата остана сама с Ектън, Ема, двамата английски офицери и Нелсън.

— Драги милорд — обърна се тя към него, — имам основание да мисля, че утре или вдругиден кралят ще получи от Виена известия във връзка с войната в желания от вас смисъл. Защото вие все още сте на мнение, нали, че колкото по-рано тя започне, толкова по-добре?

— Не само съм на това мнение, мадам, но ако то се възприеме, съм готов да окажа съдействие с английския флот.

— Ще се възползвам от него, милорд. Не това обаче трябва да ви поискам засега.

— Щом нейно величество заповяда, аз съм готов да изпълня исканията й.

— Зная, милорд, какво голямо доверие изпитва кралят към вас. Колкото и благоприятно да бъде за военните действия утрешното известие от Виена, той пак ще се колебае. Едно писмо от ваша светлост в еднакъв смисъл с писмото на императора ще отстрани всичките му колебания.

— До краля ли трябва да бъде това писмо, мадам?

— Не, аз познавам августейшия си съпруг. — той изпитва непреодолимо отвращение към мненията, които му се дават направо. Затова бих предпочела да ги научи от поверително писмо, изпратено до лейди Хамилтън. Пишете общо до нея и до сър Уилям. На нея като на моята най-добра приятелка, на сър Уилям — като на най-добрия приятел на краля. Двойният отзвук ще окаже по-голямо влияние.