Сан Феличе

— Имате право. Донесете ми най-напред мангал, жар и ютия.

— Само това ли, милорд?

— Да, засега, но не се отдалечавайте, вероятно ще ми потрябвате.

Младият момък излезе, за да изпълни полученото нареждане; Ектън затвори вратата след него.

— Сигурен ли сте в този младеж? — попита кралицата.

— Както в себе си, мадам.

— Как се казва?

— Ричард Менден.

— Но вие го нарекохте Дик?

— Ваше величество знае, че това е умалително от Ричард.

— Да, вярно.

След десет минути по стълбата се чуха стъпки.

— Щом е Ричард — каза Ектън, — излишно е ваше величество да се крие, пък и той ще ни потрябва след малко.

— Защо?

— Когато ще трябва да се препише писмото, нито ваше величество, нито аз ще го препишем, тъй като кралят познава почерците ни. Затова ще го препише Дик.

— Правилно.

Кралицата седна с гръб към вратата.

Младият секретар влезе с исканите три неща, остави ги до камината и излезе, без да даде вид, че е забелязал в стаята друго лице, което не бе видял при първото си влизане.

Ектън затвори отново вратата подир него, сложи мангала до камината, а ютията — върху мангала; после отвори шкафчето с лекарствата, взе оттам малко стъкълце с оксалова киселина, отряза перушинения връх на едно перо, за да прокара с него течността по хартията, прегъна писмото така, че да запази от допир с киселината трите последни реда заедно с подписа на императора, капна няколко капки от нея върху писмото и започна да я размазва с перушината.

Кралицата го наблюдаваше с любопитство, нелишено от тревога, защото се страхуваше, че опитът може да не сполучи или дори съвсем да повреди писмото; но за голямо нейно задоволство мастилото най-напред пожълтя, после избледня и накрая съвсем изчезна, погълнато от парливата течност.

Ектън извади от джоба си носна кърпа и попи с нея останалата влага по писмото.

След тази операция хартията стана отново съвсем бяла; министърът взе ютията, разгъна писмото върху една тетрадка и го изглади, както се глади бельо.

— Готово! — каза той. — А сега, докато хартията изсъхне съвсем, да съчиним отговора от негово величество австрийския император.

Писмото бе продиктувано от кралицата. Ето буквалния му текст:

„Шьонбрун, 28 септември 1798

Височайши братко, братовчеде, свако и съюзнико, Нищо не може да ми бъде така приятно, както Вашето писмо, с което ми обещавате да се съобразявате напълно с моето мнение. Известията от Рим гласят, че френската армия е в пълен упадък; в същото състояние е и армията в Северна Италия. Така че, Височайши братко, братовчеде, свако и съюзнико, заемете се Вие с едната, а пък аз ще се заема с другата. Щом узная, че вече сте в Рим, ще започна военните действия с армия от 140 000 души. Вие имате 60 000, аз очаквам 40 000 руси, всичко това прави повече, отколкото ни трябват, за да може следващият мирен договор да се нарича не Кампоформийски, а Парижки.“

— Добре ли е! — запита кралицата.

— Отлично! — отговори Ектън.

— Тогава остава само да се препише този текст.

Ектън провери дали хартията е напълно суха, изглади с ютията предпазната прегъвка, отиде до вратата и повика отново Дик.

Както бе предвидил, момъкът беше наблизо.

— Ето ме, милорд — каза той.

— Елате на тази маса — прошепна Ектън — и препишете тази чернова върху писмото, като промените малко почерка си.

Младежът седна пред масата, без да разпитва и да се учудва, взе перото, сякаш трябваше да изпълни най-обикновено нареждане, изпълни дадената заповед и стана в очакване на нови указания.

Ектън разгледа хартията пред свещите; нищо не показваше извършената измама; той прибра писмото в плика, постави над свещта восъка, който омекна отново, сложи върху този слой восък още един, за да премахне всякаква следа от отварянето на писмото, и го натисна с печата, който бе поръчал да му направят по образец на императорския печат.

След това постави писмото в кожения джоб, закопча куртката на куриера, взе свещ и за пръв път прегледа раната.

Главата беше силно контузела и кожата разцепена на дължина два пръста; но черепната кост беше незасегната.

— Дик — започна той, — внимавайте какво ще ви поръчам. Ето как ще постъпите…

Момъкът се поклони.

— Ще изпратите за лекар от Санта Мария. Докато доведат лекаря, който ще дойде най-рано след един час, ще давате на болния с лъжичка неопечено варено кафе, общо около една водна чаша.

— Да, ваше превъзходителство.