„До лейди Хамилтън
Неапол, 3 октомври 1798
Скъпа милейди,
Интересът, който Вие и сър Уилям Хамилтън винаги проявявате към Техни величества сицилианските владетели, се е запечатал отпреди шест години в сърцето ми и мога наистина да кажа, че при всички представени случаи, а те бяха многобройни, никога не съм преставал да проявявам искрена симпатия към щастието на това кралство.
Поради тази привързаност, скъпа милейди, не мога да остана равнодушен към това, което е станало и става в този момент в кралството на Двете Сицилии, нито към нещастията, които-без да съм дипломат — виждам да се приближават към тази толкова лоялна страна, и то само поради най-лошата от всички политики — тази на отлагането.
Откакто пристигнах в тукашните морета, с други думи, от миналия месец май, видях, че сицилианският народ е предан на своя владетел и страшно ненавижда французите и техните идеи. Същото виждам и откакто съм в Неапол, където установих, че неаполитанци, от първия до последния, са готови да воюват с французите, които — както е известно — организират армия от крадци, за да разграбят кралството и да съборят монархията.
Нима френската политика не е била винаги да залъгва правителствата с една привидна безопасност и след това да ги събори? А както вече заявих, нима не е известно, че желаят да ограбят именно Неапол? Като зная това, а също и факта, че Негово величество кралят на Сицилия има могъща армия, готова, както ме уверяват, да навлезе в една страна, която я чака с отворени обятия, и да пренесе войната другаде, вместо да я чака у дома си, изненадвам се, че тази армия не е потеглила още преди един месец.
Аз съм напълно уверен, че така щастливото пристигане на генерал Мак ще подтикне правителството да използва най-благоприятния момент, предложен от провидението, защото, ако той не нападне или дочака да го нападнат у дома му, вместо да изнесе войната навън, не е необходимо човек да е пророк, за да предскаже, че двете кралства ще бъдат загубени и монархията унищожена! Ако за нещастие неаполитанското правителство продължи тази жалка и гибелна политика на отлагане, ще ви препоръчам, драги приятели, да бъдете готови да изпратите най-ценните си вещи и сами да дойдете на кораба ми още при първата вест за нахлуване. Мой дълг е да мисля и да се погрижа за вашата безопасност, а в същото време мисля със съжаление, че това може да бъде необходимо и за любезната неаполитанска кралица и нейното семейство. Но най-добре би било, ако на тукашните министри се втълпят думите на великия Уилям Пит, Чатъмски херцог: «Най-дръзките мерки са най-сигурни.»
Такова е искреното желание на този, който заявява,
скъпа милейди,
че е Ваш най-покорен и най-предан
почитател и приятел,