Сан Феличе

— Позволете, господарю, да дам чаша вода на този човек и да му оставя малко амоняк за вдишване, ако ваше величество не му разреши да се прибере в стаята си. В такъв случай ще повикам тези, които го доведоха, да го отведат дотам.

— Не, в никакъв случай, преосвещенейши. Разбирате, че трябва да го разпитам.

В този момент на вратата между кабинета и спалнята се по-драска, а зад вратата се чу скимтене.

Юпитер бе познал гласа на Ферари и по-загрижен за приятеля си, отколкото Фердинанд за служителя си, искаше да го пуснат.

Познал, че от стаята се обажда Юпитер, Ферари протегна подсъзнателно ръка към вратата.

— Ще млъкнеш ли, животно! — изкрещя Фердинанд и тупна с крак.

Ферари отпусна ръка.

— Господарю — намеси се Руфо, — нима няма да позволите двамата приятели, които се сбогуваха на раздяла, да се поздравят и при пристигането?

И като реши, че Юпитер ще замести за куриера и чашата вода, и амоняка, той се възползва от улисването на краля в писмото, което бе вече разпечатал, и отиде да отвори на Юпитер вратата на спалнята.

Отгатнало сякаш, че оказаното благоволение се дължи на разсеяността на господаря му, кучето се промъкна към Ферари почти пълзешком, колкото можеше по-далеко от краля, заобиколи креслото, скри се зад него и зад седналия, протегна гальовно глава и я скри между бедрото и ръкава на този, който го бе отгледал.

— Кардинале — промълви кралят, — скъпи ми кардинале!

— Тук съм, господарю — отговори преосвещенството.

— Четете!

А докато кардиналът вземаше писмото, се обърна към куриера.

— Лично императорът ли написа това писмо? — запита Фердинанд.

— Не зная, господарю — отговори куриерът, — но лично той ми го предаде.

— И щом той ти го е предал, значи никой не е виждал писмото?

— Не мога да се закълна в това, господарю.

— То е било все у тебе?

— Беше в джоба ми, когато загубих съзнание, беше в джоба ми и когато дойдох в съзнание.

— И съзнание си загубвал значи?

— Не съм виновен за това: ударът беше много силен, господарю.

— А какво са правили с тебе, докато си бил в безсъзнание?

— Пренесли ме бяха в аптеката.

— Кой те е пренесъл?

— Синьор Ричард.

— Кой е този синьор Ричард? Не познавам такъв човек.

— Секретарят на синьор Ектън.

— Кой те превърза?

— Лекарят от Санта Мария.

— Никой друг?

— Видях само него и синьор Ричард, господарю.

Руфо се приближи към краля.

— Прочетохте ли го, ваше величество?

— Разбира се! — промълви кралят. — А вие?

— И аз.

— Какво ще кажете?

— Ще кажа, господарю, че писмото е категорично. Известията, които императорът е получил от Рим, са както изглежда еднакви с получените от нас. Той препоръчва на ваше величество да се заеме с армията на генерал Шанпионе, а сам ще се заеме с армията на Жубер.

— Да — продължи кралят, — вижте и това: императорът добавя, че щом аз вляза в Рим, той ще мине границата със сто и четиридесет хиляди души.

— Изказването е съвсем положително.

— Писмото — продължи недоверчиво Фердинанд — не е писано саморъчно от императора.

— Не е. Но поздравленията и подписът са саморъчни. Може би негово императорско величество е напълно сигурен в своя секретар и е сметнал за възможно да му повери тази тайна.

Кралят взе писмото от ръцете на Руфо и започна пак да го обръща и преобръща.

— Желаете ли да ми посочите печата, господарю?

— О! — каза кралят. — Колкото до печата, няма какво да се съмняваме в него: главата е на император Марк Антоний, познах я.

— Ваше величество иска да каже Марк Аврелий.

— Марк Антоний, Марк Аврелий — промълви кралят — не е ли все едно?

— Не напълно, господарю — възрази усмихнато Руфо, — но въпросът не е там. Адресът е написан собственоръчно от императора, подписът също. По съвест, господарю, не можете да искате нищо повече. Има ли ваше величество още въпроси към куриера?

— Не. Да върви да го превържат.

И му обърна гръб.

— Ето за какви хора отиваме да мрем! — прошепна Руфо, докато отивате да позвъни.

Щом чу звънеца, дежурният лакей влезе.

— Повикайте лакеите, които доведоха Ферари — каза кардиналът.

— О, благодаря, ваше преосвещенство. Аз се съвзех и ще мога да отида до стаята си сам.

Ферари наистина стана, поклони се на краля и тръгна към вратата, последван от Юпитер.

— Тук, Юпитер! — извика кралят.

Юпитер се спря, по се покори само наполовина, защото проследи Ферари с поглед, докато той изчезна в хола, после из-скимтя и отиде да легне под масата на краля.

— Какво чакаш, идиот? — обърна се Фердинанд към лакея, който стоеше до вратата.

— Господарю — отговори разтреперан служителят, — негово превъзходителство сър Уилям Хамилтън, английският посланик, ме изпрати да запитам дали ваше величество ще благоволи да го приеме.

— Разбира се! Много добре знаеш, че всякога го приемам.

Лакеят излезе.

— Трябва ли да си отида, господарю? — попита кардиналът.

— Напротив, останете, преосвещенейши. Тържественото искане на аудиенция подсказва, че се отнася до някакво официално съобщение, а пък аз навярно с удоволствие ще се посъветвам с вас по него.

Вратата се отвори отново.

— Негово превъзходителство посланикът на Англия! — съобщи лакеят, без да се покаже повторно.