Сделка за кобри

Или по-скоро когато Джин беше сама. Другите трима прекарваха повечето от свободното си време заедно.

Болеше я. По много начини, повече отколкото от физическите болки от хирургическата намеса. Като малка винаги се беше държала не както трябва — винаги беше била или много тиха, или прекалено агресивна към другите момичета и дори към момчетата. Само със семейството си винаги се беше чувствала на мястото си. Със семейството си и в по-малка степен с кобрите приятели на баща й…

Тихо цвъртене пред нея я извади от тези й мисли. Тарбина, идентифицира тя птицата и главата й автоматично се заобръща да открие звука. Там?… Ето там! Джин активира системата за откриване и захващане на цели, прицели се в малкия черен куб, поставен в основата на един клон, и стреля с лазера на дясното си кутре.

Излетя светлинен лъч и кутията внезапно престана да цвърчи.

— Тарбина ли? — тихо попита Сан от задния връх на ромба.

— Да — отговори тя през рамо.

— Защо я уби? — попита Лейн от центъра. — Тарбините не са опасни.

— Вярно, че не са опасни, сър — отговори тя. Разбираше, че е постъпила правилно и че Лейн иска да обясни решението си на другите. — Но където има тарбини, има голяма вероятност да има и мохи.

— Съпровождани от рогати леопарди или крисджо — допълни Лейн. — Правилно. И освен това?… Някой да допълни?

— Тяхното цвъртене може да прикрива нещо по-опасно — рискува да допълни намиращият се пред нея Тодор.

— Достатъчно — измърмори инструкторът. — Стига приказки. Отваряйте си очите на четири.

Само след секунда упражнението престана да бъде обичайно. Точно пред тях храстите неочаквано се разтвориха и от тях излезе огромно прилично на котка животно.

Рогат леопард!

„Невъзможно е“ — за части от секундата си помисли Джин. Оградата около тази част на гората бе висока пет метра и дори теоретически не бе възможно рогат леопард да я прескочи.

И изведнъж звярът изръмжа и теорията веднага беше забравена: лазерните лъчи от четири чифта кутрета се събраха в една точка върху главата на рогатия леопард.

Безполезно, разбира се. Джин мълчаливо се прокле, че се е оставила на рефлексите си и че губят ценно време. Децентрализираната нервна система на рогатия леопард практически беше неуязвима за локалното поражение, което можеха да причинят тези лазери. Единствено успешен беше директният изстрел с бронебоен лазер по левия му хълбок…

А после до съзнанието й достигна решаващият факт — в момента закачените на вратовете им компютри не им позволяваха да активират бронебойните лазери.

Лазерните лъчи от кутретата на другите още се плъзгаха безрезултатно по гърба на рогатия леопард и оставяха черни следи в козината му. А блясъкът, който се появи в очите на съществото…

— Спрете! — извика Джин. — Не виждате ли, че от това повече побеснява?

— А ти какво предлагаш, по дяволите… — викна Тодор.

— Опитай със звуковите разрушители! — прекъсна го Сан. В следващия миг над главата на Джин преминаха отразени вълни от три тесни ултразвукови конуса, насочени към рогатия леопард. „Пак загуба на време“ — помисли напрегнато Джин. Звуковите оръжия бяха нарушили равновесието на хищника, но само временно; и също като лазерите от кутретата, тяхното използване, изглежда, го подлудяваше.

И изведнъж разбра. Лейн бе напълно екипиран както с бронебоен лазер, така и с нанокомпютър, и би трябвало да използва лазера — но не беше стрелял.

Тест! Разбира се! Всичко си идваше на мястото. Един рогат леопард, хванат и пуснат зад оградата, за да се провери дали курсантите ще се разбягат, или ще продължат да изпълняват задачата си и да защитават Лейн. Несъмнено кобрата вече го бе взел на мушка със системата за търсене и захващане на цели и в мига, в който нещата започнеха да излизат от контрол, щеше да стреля с бронебойния лазер.

„Майната ти“ — изръмжа тя наум. Много тъп трик — независимо дали бе уловен от системата за захващане на цели, или не, леопардът беше твърде опасен, за да се прави такъв експеримент, особено с неопитни курсанти. Трябваше по някакъв начин да ликвидират тази опасност преди животното да се отърси от последиците от звуковите и лазерните оръжия. И може би да убие всички.

Трябваше бързо да направят нещо. Сега рогатият леопард леко се полюляваше от една страна на друга, шиповете на предните му крака започнаха да щръкват — знак, че е започнал да се чувства застрашен. Което щеше да го направи още по-свиреп и той щеше да атакува…

Тя бързо се огледа и очите й се спряха на кипарисите и дебелите лепкави лиани, които се виеха по много от тях… и в ума й се събуди споменът за една кратка глава от семейната хроника.

— Сан! — извика тя и с помощта на серводвигателите скочи на ниските клони на едно дърво с увити по него лепкави лиани. За миг се стегна, но неочакваното й движение не доведе до атака от страна на рогатия леопард. — Прережи долния край на лианата — викна тя и насочи собствените си лазери към горния край. — И я издърпай. Не докосвай отрязания край!