Седмият папирус

— Сега по-добре ми кажи дали усилията си струваха — изръмжа той на сапьора, който дори не благоволи да вдигне поглед от сметачната си линийка. Използваше светлината на малката газова лампа, за да довърши промените в първоначалните си чертежи.

— Не си бил далеч от истината в изчисленията си — похвали той Никълъс. — Точно над водопада, където смятам да вдигна бента, реката е широка тридесет и седем метра.

— Това, което ме интересува, е дали наистина ще можеш да построиш каквото и да било.

Даниъл се усмихна и се почеса по носа.

— Ти ми донеси тракторчето, пък ако трябва и Нил ще ти преградя.

След като приключиха с вечерята — все от „храната за плъхове“, Роян впери очакващо очи в лицето на Никълъс. Когато улови погледа му, кимна с глава в знак да я последва. Стана от мястото си и съвсем непринудено се отдалечи в тъмното, хвърляйки само веднъж поглед назад, колкото да се увери, че той също я е последвал. Беше се сетил да вземе фенерчето си и двамата можаха да си изберат удобен, гладък камък до самия ръб на скалата, на който да седнат.

Никълъс изгаси фенерчето, но известно време никой не продума. Чакаха очите им да привикнат с оскъдната светлина на звездите и най-накрая Роян първа промълви:

— Понякога си мислех, че никога няма да успеем да се върнем пак на това място. Че всичко е било сън, че „вирът на Таита“ съществува само във въображението ни.

— Ако монасите не успеят да съберат необходимата ни помощ, току-виж се оказало точно така — подметна той, без да крие въпроса между думите си.

— Добре, добре, печелите с Мек Нимур — засмя се тихичко Роян. — Разбира се, че не можем да откажем помощта им. Доводите на Мек бяха много убедителни.

— Значи си съгласна монасите да получат за награда мумията на фараона?

— Съгласна съм, че могат да запазят каквато и мумия да открием. Ако изобщо мумия има — допълни тя. — От всичко, което знаем, не е изключено истинското тяло на Мамос вече да е попаднало в ръцете на Ного.

При тези й думи Никълъс я прегърна през рамене и тя се отпусна на гърдите му.

— О, Ники, хем се страхувам, хем се вълнувам. Страхувам се, че надеждите ни могат да се окажат напразни, но още повече се вълнувам, че ни предстои да намерим ключа към играта ни с Таита.

Тя се обърна и той усети дъха й върху устните си.

Целуна я нежно и предпазливо. Сетне се отдръпна леко назад сякаш искаше да се наслади на топлината, останала по устните му, и я изгледа изпитателно. Тя дори не понечи да се освободи от прегръдката му. Напротив, наведе се напред и сама го целуна. В началото се държеше много сестрински; устата й като че ли не искаше да се отвори за неговата. Никълъс прехвърли дясната си ръка зад главата й и вплете пръсти в косите й, за да не й позволи да избяга от целувката му. Разтвори широко устни, а тя измърмори тихичко и уж недоволно.

Бавно и с огромно удоволствие Никълъс успя да й се наложи и след като бе принудена да откаже всякакъв протест, Роян най-сетне му позволи да прокара език дълбоко между зъбите й. От гърлото й продължаваха да се носят тихи звуци, но вече по-скоро на мъркащо от удоволствие коте. Ръцете й обгърнаха широкия му гръб, силните й, гъвкави пръсти зашариха по гърба му, а тънкият й, хлъзгав език си играеше с неговия.

Никълъс пъхна другата си ръка между телата на двамата и започна да разкопчава бавно ризата й. За да не му пречи, Роян леко се отпусна назад в прегръдката му. За него беше приятна изненада да установи, че под тънката памучна риза гърдите й са голи. Обгърна едната в шепата си — беше малка и твърда, точно колкото да изпълни дланта му. Пръстите му леко стиснаха зърното й, което се изду като мъничка, узряла ягодка.

Отлепи устни от нейните и наведе глава към скута й. Тя леко изпъшка и с едната си ръка го насочи. Когато той захапа зърното й с устните си, тя изгуби дъх и ноктите й — досущ като котешка лапа — се впиха в гърба му. Цялото й тяло потрепваше в прегръдките му, след малко обаче тя повдигна главата му. Никълъс реши, че иска да го отблъсне, но вместо това Роян намести другата си гърда под устните му. Още веднъж дълбоко въздъхна, а той нежно я засука.

Колкото повече Никълъс се възбуждаше, толкова по-отпуснати ставаха движенията на приятелката му. Повече не можа да се въздържи, пъхна ръка под панталонките й и сложи пръсти върху меката издатина на венериния й хълм. В следващия миг Роян се отскубна от прегръдката му и пъргаво скочи на крака. Отдалечи се на крачка-две и бързо заоправя панталонките си, преди да се заеме с копчетата на разтворената риза.

— Толкова съжалявам, Ники. Иска ми се, ох, не можеш да си представиш колко много ми се иска, но… — поклати тя глава и се опита отчаяно да успокои дъха си. Но не още. Моля те, Ники, прости ми. Притисната съм между два свята. Едната ми половина желае да го сторя, другата още не ми позволява…

— Няма закъде да бързаме. На човек му е приятно да чака сладките неща от живота — рече той и едва-едва докосна устните й със своите. — Хайде, ела! Да вървим.